﻿<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<RBDSUCA xmlns="http://water.eionet.europa.eu/schemas/dir200060ec" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:schemaLocation="http://water.eionet.europa.eu/schemas/dir200060ec http://water.eionet.europa.eu/schemas/dir200060ec/RBDSUCA_3p0.xsd" xmlns:wfd="http://water.eionet.europa.eu/schemas/dir200060ec/wfdcommon" xmlns:xs="http://www.w3.org/2001/XMLSchema" CreationDate="2010-03-22" Creator="Ministry of enviroment and water" Email="rosip@moew.bovernment.bg" Description="BG_RBDSUCA_20100226" GeneratedBy="Access tool">
  <C_CD>BG</C_CD>
  <CompetentAuthority>
    <EUCACode>BG2000</EUCACode>
    <CompetentAuthorityName>Black Sea River Basin Directorate</CompetentAuthorityName>
    <CompetentAuthorityNameNL>Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморския район</CompetentAuthorityNameNL>
    <Acronym>BSBD</Acronym>
    <Auth_CD>2000</Auth_CD>
    <LegalStatus>Компенетнтите органи за управление на водите в България са определени със Закона за водите (ЗВ) - http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf. Това са - на национално ниво - Министерството на околната среда и водите (чл.9, ал.2, и чл.150) и на басейново ниво - Басейновите дирекции за управление на водите (БД) (чл.9, ал.6 и чл.154, ал.1 от Закона за водите). Задълженията на компетентните органи, както във връзка с изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите са установени със Закона за водите и подзаконовите актове (наредбите) към него. Директорът на басейнова дирекция (ЗВ, чл.155): разработва плана за управление на речния басейн; издава разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти; планира мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително: на валежите и на нивата на повърхностните и подземните води, за химичното и екологичното състояние на водите, на отпадъчните води;; разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите; провежда общественото обсъждане на Плановете за управление на речните басейни; осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление на други държави по отношение на управлението на водите в международни райони за басейново управление; определят повърхностните и подземните водни тела и тяхната характеристика, натоварване от човешка дейност и състояние (Наредба № 13 за характеризиране на повърхностните води и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води); определя ресурсите (средно многогодишното подхранване) на подземните водни тела; поддържа специализирани бази данни, карти регистри и информационна система за водите; планира и участва в провеждането на мониторинга за съдържанието на нитрати във водите и на еутрофикацията на водите; обобщава ги и ги анализира съгласно Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; определя водите за обитаване от риби и от черупкови организми съгласно изискванията на Наредба № 4 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/N4_organizmi.pdf); определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) на на водовземни съоръжения използвани за питейно-битово водоснабдяване; събира таксите за водовземане, за ползване на водни обекти за изземване на наносни отложения и за  замърсяване на водите;  издава периодичен бюлетин за състоянието на водите; Контролира: (ЗВ, чл.188) състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; извършването на дейности в речните легла; състоянието и правилната експлоатация на: водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; контролно-измервателните уредби на хидротехническите съоръжения, хвостохранилищата, шламохранилищата, насипищата и системите за следене на сигурността им;  изпълнението на условията на издадените разрешителни; количеството и качеството на водите;  поддържането на минимално допустимия отток в реките; собствения мониторинг на водите; 8. пречиствателните станции за отпадъчни води;  изпълнението на задълженията за заплащане на таксите за водовземане, ползване на воден обект за изземване на наносни отложения и замърсяване; спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; изпълнението на програмите от мерки; Директорът на басейнова дирекция извършва и други дейности, свързани но не пряко с РДВ -установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост; стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия; стопанисва пунктовете и станциите за мониторинг на водите, включително за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;. създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по този закон от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите. Директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията, като представя писмено становище на басейновата дирекция в случаите, в които се разглеждат: 1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на: а) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, включително пречиствателни станции за питейни или за отпадъчни води; б) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения, за които са издадени разрешителни по реда на ЗВ, включително и за защита от вредното въздействие на водите; 2. устройствени схеми и планове за територии, включващи пристанища, плажове и пясъчни дюни и свързаната с тях акватория</LegalStatus>
    <Reference>http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf</Reference>
    <Summary>Басейновите дирекции за управление на водите са създадени със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-27/17.01.2002 г., обнародвана в Държавен вестник, бр.9/2002 г.). Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, към Министерството на околната среда и водите. Дейността на басейновите дирекции се урежда с Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/Pravilnik%20za%20deinostta%20na%20BD.pdf). Басейновата дирекция е администрация, която подпомага директора на басейновата дирекция при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Дейността на басейновите дирекции се координира от дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите</Summary>
    <Street>33 Alexander Diakovich Str</Street>
    <City>Varna</City>
    <CityNL>Варна</CityNL>
    <Country>Bulgaria</Country>
    <Postcode>9000</Postcode>
    <Roles>
      <RoleCode>A</RoleCode>
      <RoleCode>B01</RoleCode>
      <RoleCode>B02</RoleCode>
      <RoleCode>B03</RoleCode>
    </Roles>
    <URL>http://www.bsbd.org</URL>
  </CompetentAuthority>
  <CompetentAuthority>
    <EUCACode>BG3000</EUCACode>
    <CompetentAuthorityName>East Aegean River Basin Directorate</CompetentAuthorityName>
    <CompetentAuthorityNameNL>Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорския район</CompetentAuthorityNameNL>
    <Acronym>EARBD</Acronym>
    <Auth_CD>3000</Auth_CD>
    <LegalStatus>Компенетнтите органи за управление на водите в България са определени със Закона за водите (ЗВ) - http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf. Това са - на национално ниво - Министерството на околната среда и водите (чл.9, ал.2, и чл.150) и на басейново ниво - Басейновите дирекции за управление на водите (БД) (чл.9, ал.6 и чл.154, ал.1 от Закона за водите). Задълженията на компетентните органи, както във връзка с изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите са установени със Закона за водите и подзаконовите актове (наредбите) към него. Директорът на басейнова дирекция (ЗВ, чл.155): разработва плана за управление на речния басейн; издава разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти; планира мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително: на валежите и на нивата на повърхностните и подземните води, за химичното и екологичното състояние на водите, на отпадъчните води;; разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите; провежда общественото обсъждане на Плановете за управление на речните басейни; осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление на други държави по отношение на управлението на водите в международни райони за басейново управление; определят повърхностните и подземните водни тела и тяхната характеристика, натоварване от човешка дейност и състояние (Наредба № 13 за характеризиране на повърхностните води и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води); определя ресурсите (средно многогодишното подхранване) на подземните водни тела; поддържа специализирани бази данни, карти регистри и информационна система за водите; планира и участва в провеждането на мониторинга за съдържанието на нитрати във водите и на еутрофикацията на водите; обобщава ги и ги анализира съгласно Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; определя водите за обитаване от риби и от черупкови организми съгласно изискванията на Наредба № 4 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/N4_organizmi.pdf); определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) на на водовземни съоръжения използвани за питейно-битово водоснабдяване; събира таксите за водовземане, за ползване на водни обекти за изземване на наносни отложения и за замърсяване на водите; издава периодичен бюлетин за състоянието на водите; Контролира: (ЗВ, чл.188) състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; извършването на дейности в речните легла; състоянието и правилната експлоатация на: водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; контролно-измервателните уредби на хидротехническите съоръжения, хвостохранилищата, шламохранилищата, насипищата и системите за следене на сигурността им; изпълнението на условията на издадените разрешителни; количеството и качеството на водите; поддържането на минимално допустимия отток в реките; собствения мониторинг на водите; 8. пречиствателните станции за отпадъчни води; изпълнението на задълженията за заплащане на таксите за водовземане, ползване на воден обект за изземване на наносни отложения и замърсяване; спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; изпълнението на програмите от мерки; Директорът на басейнова дирекция извършва и други дейности, свързани но не пряко с РДВ -установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост; стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия; стопанисва пунктовете и станциите за мониторинг на водите, включително за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;. създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по този закон от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите. Директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията, като представя писмено становище на басейновата дирекция в случаите, в които се разглеждат: 1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на: а) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, включително пречиствателни станции за питейни или за отпадъчни води; б) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения, за които са издадени разрешителни по реда на ЗВ, включително и за защита от вредното въздействие на водите; </LegalStatus>
    <Reference>http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf</Reference>
    <Summary>Басейновите дирекции за управление на водите са създадени със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-27/17.01.2002 г., обнародвана в Държавен вестник, бр.9/2002 г.). Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, към Министерството на околната среда и водите. Дейността на басейновите дирекции се урежда с Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/Pravilnik%20za%20deinostta%20na%20BD.pdf). Басейновата дирекция е администрация, която подпомага директора на басейновата дирекция при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Дейността на басейновите дирекции се координира от дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите</Summary>
    <Street>26 Bulair Str</Street>
    <City>Plovdiv</City>
    <CityNL>Пловдив</CityNL>
    <Country>Bulgaria</Country>
    <Postcode>4000</Postcode>
    <Roles>
      <RoleCode>A</RoleCode>
      <RoleCode>B01</RoleCode>
      <RoleCode>B02</RoleCode>
      <RoleCode>B03</RoleCode>
    </Roles>
    <URL>http://www.bd-ibr.org/</URL>
  </CompetentAuthority>
  <CompetentAuthority>
    <EUCACode>BG4000</EUCACode>
    <CompetentAuthorityName>West Aegean River Basin Directorate</CompetentAuthorityName>
    <CompetentAuthorityNameNL>Басейнова дирекция за управление на водите в Западнобеломорския район</CompetentAuthorityNameNL>
    <Acronym>WABD</Acronym>
    <Auth_CD>4000</Auth_CD>
    <LegalStatus>Компенетнтите органи за управление на водите в България са определени със Закона за водите (ЗВ) - http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf. Това са - на национално ниво - Министерството на околната среда и водите (чл.9, ал.2, и чл.150) и на басейново ниво - Басейновите дирекции за управление на водите (БД) (чл.9, ал.6 и чл.154, ал.1 от Закона за водите). Задълженията на компетентните органи, както във връзка с изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите са установени със Закона за водите и подзаконовите актове (наредбите) към него. Директорът на басейнова дирекция (ЗВ, чл.155): разработва плана за управление на речния басейн; издава разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти; планира мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително: на валежите и на нивата на повърхностните и подземните води, за химичното и екологичното състояние на водите, на отпадъчните води;; разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите; провежда общественото обсъждане на Плановете за управление на речните басейни; осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление на други държави по отношение на управлението на водите в международни райони за басейново управление; определят повърхностните и подземните водни тела и тяхната характеристика, натоварване от човешка дейност и състояние (Наредба № 13 за характеризиране на повърхностните води и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води); определя ресурсите (средно многогодишното подхранване) на подземните водни тела; поддържа специализирани бази данни, карти регистри и информационна система за водите; планира и участва в провеждането на мониторинга за съдържанието на нитрати във водите и на еутрофикацията на водите; обобщава ги и ги анализира съгласно Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; определя водите за обитаване от риби и от черупкови организми съгласно изискванията на Наредба № 4 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/N4_organizmi.pdf); определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) на на водовземни съоръжения използвани за питейно-битово водоснабдяване; събира таксите за водовземане, за ползване на водни обекти за изземване на наносни отложения и за замърсяване на водите; издава периодичен бюлетин за състоянието на водите; Контролира: (ЗВ, чл.188) състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; извършването на дейности в речните легла; състоянието и правилната експлоатация на: водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; контролно-измервателните уредби на хидротехническите съоръжения, хвостохранилищата, шламохранилищата, насипищата и системите за следене на сигурността им; изпълнението на условията на издадените разрешителни; количеството и качеството на водите; поддържането на минимално допустимия отток в реките; собствения мониторинг на водите; 8. пречиствателните станции за отпадъчни води; изпълнението на задълженията за заплащане на таксите за водовземане, ползване на воден обект за изземване на наносни отложения и замърсяване; спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; изпълнението на програмите от мерки; Директорът на басейнова дирекция извършва и други дейности, свързани но не пряко с РДВ -установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост; стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия; стопанисва пунктовете и станциите за мониторинг на водите, включително за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;. създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по този закон от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите. Директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията, като представя писмено становище на басейновата дирекция в случаите, в които се разглеждат: 1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на: а) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, включително пречиствателни станции за питейни или за отпадъчни води; б) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения, за които са издадени разрешителни по реда на ЗВ, включително и за защита от вредното въздействие на водите; </LegalStatus>
    <Reference>http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf</Reference>
    <Summary>Басейновите дирекции за управление на водите са създадени със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-27/17.01.2002 г., обнародвана в Държавен вестник, бр.9/2002 г.). Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, към Министерството на околната среда и водите. Дейността на басейновите дирекции се урежда с Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/Pravilnik%20za%20deinostta%20na%20BD.pdf). Басейновата дирекция е администрация, която подпомага директора на басейновата дирекция при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Дейността на басейновите дирекции се координира от дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите</Summary>
    <Street>66 Sveti Dimitar Solunski Bld</Street>
    <City>Blagoevgrad</City>
    <CityNL>Благоевград</CityNL>
    <Country>Bulgaria</Country>
    <Postcode>2700</Postcode>
    <Roles>
      <RoleCode>A</RoleCode>
      <RoleCode>B01</RoleCode>
      <RoleCode>B02</RoleCode>
      <RoleCode>B03</RoleCode>
    </Roles>
    <URL>http://www.wabd.bg/bg/</URL>
  </CompetentAuthority>
  <CompetentAuthority>
    <EUCACode>BG1000</EUCACode>
    <CompetentAuthorityName>Danube River Basin Directorate</CompetentAuthorityName>
    <CompetentAuthorityNameNL>Басейнова дирекция за управление на водите в дунавския район</CompetentAuthorityNameNL>
    <Acronym>DRBD</Acronym>
    <Auth_CD>1000</Auth_CD>
    <LegalStatus>Компенетнтите органи за управление на водите в България са определени със Закона за водите (ЗВ) - http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf. Това са - на национално ниво - Министерството на околната среда и водите (чл.9, ал.2, и чл.150) и на басейново ниво - Басейновите дирекции за управление на водите (БД) (чл.9, ал.6 и чл.154, ал.1 от Закона за водите). Задълженията на компетентните органи, както във връзка с изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите са установени със Закона за водите и подзаконовите актове (наредбите) към него. Директорът на басейнова дирекция (ЗВ, чл.155): разработва плана за управление на речния басейн; издава разрешителни за водовземане и ползване на водни обекти; планира мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително: на валежите и на нивата на повърхностните и подземните води, за химичното и екологичното състояние на водите, на отпадъчните води;; разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите; провежда общественото обсъждане на Плановете за управление на речните басейни; осъществява сътрудничество с компетентните органи за басейново управление на други държави по отношение на управлението на водите в международни райони за басейново управление; определят повърхностните и подземните водни тела и тяхната характеристика, натоварване от човешка дейност и състояние (Наредба № 13 за характеризиране на повърхностните води и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води); определя ресурсите (средно многогодишното подхранване) на подземните водни тела; поддържа специализирани бази данни, карти регистри и информационна система за водите; планира и участва в провеждането на мониторинга за съдържанието на нитрати във водите и на еутрофикацията на водите; обобщава ги и ги анализира съгласно Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; определя водите за обитаване от риби и от черупкови организми съгласно изискванията на Наредба № 4 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/N4_organizmi.pdf); определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) на на водовземни съоръжения използвани за питейно-битово водоснабдяване; събира таксите за водовземане, за ползване на водни обекти за изземване на наносни отложения и за замърсяване на водите; издава периодичен бюлетин за състоянието на водите; Контролира: (ЗВ, чл.188) състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; извършването на дейности в речните легла; състоянието и правилната експлоатация на: водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; контролно-измервателните уредби на хидротехническите съоръжения, хвостохранилищата, шламохранилищата, насипищата и системите за следене на сигурността им; изпълнението на условията на издадените разрешителни; количеството и качеството на водите; поддържането на минимално допустимия отток в реките; собствения мониторинг на водите; 8. пречиствателните станции за отпадъчни води; изпълнението на задълженията за заплащане на таксите за водовземане, ползване на воден обект за изземване на наносни отложения и замърсяване; спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; изпълнението на програмите от мерки; Директорът на басейнова дирекция извършва и други дейности, свързани но не пряко с РДВ -установява границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост; стопанисва водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия; стопанисва пунктовете и станциите за мониторинг на водите, включително за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;. създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол и контрола, извършен по този закон от други лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите. Директорът на басейнова дирекция или оправомощено от него длъжностно лице участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията, като представя писмено становище на басейновата дирекция в случаите, в които се разглеждат: 1. инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на: а) водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, включително пречиствателни станции за питейни или за отпадъчни води; б) хидроенергийни и хидротехнически системи и съоръжения, за които са издадени разрешителни по реда на ЗВ, включително и за защита от вредното въздействие на водите; </LegalStatus>
    <Reference>http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/Zakon_za_vodite.pdf</Reference>
    <Summary>Басейновите дирекции за управление на водите са създадени със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-27/17.01.2002 г., обнародвана в Държавен вестник, бр.9/2002 г.). Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, към Министерството на околната среда и водите. Дейността на басейновите дирекции се урежда с Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/Pravilnik%20za%20deinostta%20na%20BD.pdf). Басейновата дирекция е администрация, която подпомага директора на басейновата дирекция при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Дейността на басейновите дирекции се координира от дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите</Summary>
    <Street>60 Chataldja Str</Street>
    <City>Pleven</City>
    <CityNL>Плевен</CityNL>
    <Country>Bulgaria</Country>
    <Postcode>1237</Postcode>
    <Roles>
      <RoleCode>A</RoleCode>
      <RoleCode>B01</RoleCode>
      <RoleCode>B02</RoleCode>
      <RoleCode>B03</RoleCode>
    </Roles>
    <URL>http://www.dunavbd.org/</URL>
  </CompetentAuthority>
  <RiverBasinDistrict>
    <EURBDCode>BG1000</EURBDCode>
    <RBDName>Danube River Basin District</RBDName>
    <RBDNameNL>Дунавски район за басейново управление на водите</RBDNameNL>
    <RBD_MS_CD>1000</RBD_MS_CD>
    <Area>47235</Area>
    <NationalRelationships>Координацията при изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите се извършва чрез: Висшия консултативен съвет по водите (Закон за водите, чл.9, ал.3), който включва представители на Министерството на околната среда и водите, министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи (Гражданска защита), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии, министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, българската академия на науките,  общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към водите, и други. Висшия консултативен съвет осъществява своята дейност съгласно Правилник за устройството и дейността му (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/PR_Vishsyvet.pdf): разглежда, дава становища, прави препоръки, изготвя предложения и проекти за решения, свързани с: плановете за управление на речните басейни преди и след общественото им обсъждане, становищата и препоръките от проведените обсъждания и съгласувания на плановете; предложенията на министъра на околната среда и водите за изменяне от Министерския съвет на планове на съответното териториално ниво, включително плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове, несъобразени с плановете за управление на речните басейни; рационално и ефективно използване на водите при осъществяване на държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения; изграждането на деривации и прехвърляне на води между речни басейни; ограничаване на водоползването и/или ползването на водите и въвеждането на лимити и спазването на регламентираните приоритети; национална система за мониторинг на водите;други, включително и финансово-икономически въпроси, свързани с управлението на водите. </NationalRelationships>
    <International>Y</International>
    <InternationalName>Danube River Basin District</InternationalName>
    <InternationalRelationships>1)Международната комисия за опазване на р. Дунав (за Дунавския район за басейново управление на водите) На третата си планарна сесия, проведена на 27-28 ноември 2000 г. в София, Международната комисия за опазване на река Дунав прави важна стъпка за прилагането на РДВ в най-международния европейски речен басейн. Страните по Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав  взимат решение да положат всички усилия за изпълнението на Директивата в целия международен басейн. Страните извън ЕС, в това число и България, поемат ангажимент да изпълняват изискванията на РДВ в рамките на Конвенцията за опазване на река Дунав. Конвенцията за опазване на река Дунав представлява както правна, така и политическа рамка за сътрудничество и трансгранично управление на водите в басейна на р. Дунав. Международната комисия за опазване на р. Дунав (МКОРД) служи като координационна платформа за разглеждане на многостранните проблеми и проблемите в целия водосбор, които са от значения за басейна на р. Дунав и подпомага изготвянето на Плана за управление на международния басейн на река Дунав (Част А). При международен речен басейн, простиращ се извън границите на Общността, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 3 от РДВ „държавите-членки полагат усилия за разработването на единен план за управление на речния басейн”. В съответствие с този член, Дунавските страни разработиха Плана за управление на Дунавския район за басейново управление, който включва мерки от значение за целия басейн и определя на рамката за по-подробните планове на под-басейново и/или национално ниво. България участва в този процес от самото му начало, както като страна-кандидат за членство в ЕС, а по-късно и като страна-член на ЕС.  2) Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на  Румъния Основните области на сътрудничество са: управление на водите, в частност разпоредбите на Рамковата директива за водите;интегрирано управление на крайбрежните зони;опазване качеството на водните ресурси, пречистването на битови и промишлени отпадъчни води;оценка на въздействието на социално-икономическите дейности върху водните ресурси;използване на икономически инструменти в областта на управлението на водните ресурси;прилагане на регионални и международни конвенции и споразумения за използването и опазването на водните течения, по които и Република България и Румъния са страни;научни изследвания и проектиране, необходими за развитието на количествените и качествените аспекти на управлението на водите.Формите на сътрудничество между Страните са:координация и изпълнение на съвместни дейности, съгласно разпоредбите на Рамковата директива за водите;обмен на мониторингови данни от взаимен интерес за двете Страни;обмен на информация и опит по отношение на пречистването на битови и промишлени отпадъчни води;разработване на съвместни програми и проекти за прилагане на регионалните и международни конвенции и споразумения за използване и опазване на водните течения, по които Република България и Румъния са страни;обмен на информация и опит относно въздействието на социално-икономическите дейности върху водите и използването на икономически инструменти в областта на управлението на водните ресурси;организиране на срещи, конференции, семинари, симпозиуми и изложби;обучение и обмен на експерти, учени-изследователи и представители на неправителствени организации, които работят в подходяща област на управлението на водите;обмен на налични научни и технически данни и информация, както и съответни резултати по въпроси, свързани с управлението на водите, към които двете Страни имат интерес;съвместни научно-технически проучвания и изготвяне на съвместни проекти, необходими за интегрираното управление на водите в количествен и качествен аспект;други форми на сътрудничество, които Страните считат за необходими. С цел изпълнение на разпоредбите Споразумението се създава Смесена комисия за управление на водите, която се състои от представители на двете Страни. Смесената комисия приема Годишна работна програма, която определя областите и действията, договорени в Споразумението – чл.5, т.4 от последното. 3) През 2009 г. е събрана необходимата информация, идентифицирани са и са характеризирани по матрица, предложена от комисията по конвенцията, ПВТ, за които ще бъде проведена съгласувателна процедура със съседните страни – Румъния и Сърбия за района на БДДР.  С Република Румъния Плиоцена в Ломско-Плевенската депресия – ПВТ BG1G00000N2034. По западната ни граница със Сърбия като трансгранични са предложени два района:  – Stara Planina/Salasha Montana - включващ  част от ПВТ с код BG1G0000TJK044 и име „Карстови води в Западния Балкан” - Vidlic/Nishava and Tran - включващ   част от ПВТ с код BG1G00000K2038 „Пукнатинни води в района на р.Ерма и р.Искър” и ПВТ с код BG1G00000TJ046 „Карстови води в Годечкия масив”.</InternationalRelationships>
    <PrimeCompetentAuthority>BG1000</PrimeCompetentAuthority>
    <OtherRelevantRoles>Министърът на околната среда и водите (ЗВ, чл.151): осъществява държавната политика за управление на водите; утвърждава плановете за управление на речните басейни; разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; съставя националния баланс на водите; издава разрешителни за комплексните  и значими язовири и разрешителните за отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ, втечнен нефтен газ и въглероден диоксид във водни тела, организира и ръководи мониторинга на водите; разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на водите; определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) за минерални води, за водовземания, разположени в националните паркове, от комплексните и значими язовири, и когато СОЗ е разположена на територията на повече от една БД; определя уязвимите и чувствителните зони; определя списъка на приоритетните и приоритетно опасните вещества; определя ограниченията за ползването на водите и водните обекти и специфични мерки за опазването им; определя средно многогодишното подхранване на минералните води и съставя баланса на находищата на минерална вода; Контролира: (ЗВ, чл.154, ал.4) дейността на БД, (ЗВ, чл.187) количеството и качеството на водите; спазването на изискванията на разрешителните и концесионните договори; Докладва изпълнението на директивите в областта на водите; (ЗВ, чл.151,ал.6) участва в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика; (ЗВ, чл.10) Съгласува  и координира изпълнението на проекти, свързани с използването, опазването и защитата от вредното въздействие на водите;.Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ЗВ чл.151, ал.3): провежда лабораторни и полеви изследвания за определяне  на състоянието на водите; поддържа географска информационна система за водите и информационна система за мониторинг на водите; подготвя годишник за състоянието на водите; създава, обработва и докладва информация за състоянието на водите до международни институции, в т.ч Европейска агенция по околна среда; Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, (ЗВ, чл.151, ал.4): провежда мониторинг на отпадъчните води; контролира: обектите, формиращи отпадъчни води, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води; аварийните изпускания; Министърът на здравеопазването (ЗВ, чл.155а) - ръководи мониторинга на качеството на питейните води; на водите за къпане и на минералните води; разрешава ползването на питейни води, когато не отговарят на законоустановените изисквания; одобрява материали, които влизат в контакт с питейните води; Докладва изпълнението на директивите за питейните води и за водите за къпане. Директорът на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (ЗВ, чл.155а, ал.3) – провежда мониторинг и контрол на питейните води, на водите за къпане и на минералните води; информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите, когато създават риск за здравето. Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките  извършва мониторинга на количеството на водите и оценката на водните ресурси, осигурява метеорологични прогнози, прогнози за валежите и наводненията, оценява тенденциите и създава сценарии за климатични изменения и влиянието им върху водните ресурси, Националния статистически институт събира и обработва статистическата информация за водите, за социалното и икономическо развитие,  обработва информацията по речни басейни и подбасейни за целите на икономическия анализ на водоползването. Министърът на земеделието и храните  (Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.) изготвя: правила за добра земеделска практика; програми за обучение и информиране на земеделците; програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати и контролира изпълнението им;(ЗВ, чл.10) Провежда политиката свързана с хидромелиоративни системи и съоръжения и такива за предпазване от вредното въздействие на водите, извън границите на населените места. Министърът на регионалното развитие и благоустройството (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с водоснабдителни и канализационни системи на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места (ЗВ, чл. 10а) и политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация; Министъра на икономиката и енергетиката (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с хидроенергийни системи и обекти. Кметовете на общини (ЗВ, чл.10) осъществяват политиката свързана с водностопански системи и съоръжения - общинска собственост.</OtherRelevantRoles>
    <SubUnits>
      <SubUnit>
        <EUSubUnitCode>BG1000</EUSubUnitCode>
        <MS_SubUnitCode>1000</MS_SubUnitCode>
        <SubUnitName>Danube River Basin District</SubUnitName>
        <SubUnitNameNL>Дунавски район за басейново управление на водите</SubUnitNameNL>
        <SubUnitArea>47235</SubUnitArea>
      </SubUnit>
    </SubUnits>
  </RiverBasinDistrict>
  <RiverBasinDistrict>
    <EURBDCode>BG2000</EURBDCode>
    <RBDName>Black Sea River Basin District</RBDName>
    <RBDNameNL>Черноморски район за басейново управление на водите</RBDNameNL>
    <RBD_MS_CD>2000</RBD_MS_CD>
    <Area>18042</Area>
    <NationalRelationships>Координацията при изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите се извършва чрез: Висшия консултативен съвет по водите (Закон за водите, чл.9, ал.3), който включва представители на Министерството на околната среда и водите, министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи (Гражданска защита), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии, министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, българската академия на науките,  общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към водите, и други. Висшия консултативен съвет осъществява своята дейност съгласно Правилник за устройството и дейността му (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/PR_Vishsyvet.pdf): разглежда, дава становища, прави препоръки, изготвя предложения и проекти за решения, свързани с: плановете за управление на речните басейни преди и след общественото им обсъждане, становищата и препоръките от проведените обсъждания и съгласувания на плановете; предложенията на министъра на околната среда и водите за изменяне от Министерския съвет на планове на съответното териториално ниво, включително плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове, несъобразени с плановете за управление на речните басейни; рационално и ефективно използване на водите при осъществяване на държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения; изграждането на деривации и прехвърляне на води между речни басейни; ограничаване на водоползването и/или ползването на водите и въвеждането на лимити и спазването на регламентираните приоритети; национална система за мониторинг на водите;други, включително и финансово-икономически въпроси, свързани с управлението на водите. </NationalRelationships>
    <International>N</International>
    <InternationalRelationships>1) Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на  Румъния Основните области на сътрудничество са: управление на водите, в частност разпоредбите на Рамковата директива за водите;интегрирано управление на крайбрежните зони;опазване качеството на водните ресурси, пречистването на битови и промишлени отпадъчни води;оценка на въздействието на социално-икономическите дейности върху водните ресурси;използване на икономически инструменти в областта на управлението на водните ресурси;прилагане на регионални и международни конвенции и споразумения за използването и опазването на водните течения, по които и Република България и Румъния са страни;научни изследвания и проектиране, необходими за развитието на количествените и качествените аспекти на управлението на водите.Формите на сътрудничество между Страните са:координация и изпълнение на съвместни дейности, съгласно разпоредбите на Рамковата директива за водите;обмен на мониторингови данни от взаимен интерес за двете Страни;обмен на информация и опит по отношение на пречистването на битови и промишлени отпадъчни води;разработване на съвместни програми и проекти за прилагане на регионалните и международни конвенции и споразумения за използване и опазване на водните течения, по които Република България и Румъния са страни;обмен на информация и опит относно въздействието на социално-икономическите дейности върху водите и използването на икономически инструменти в областта на управлението на водните ресурси;организиране на срещи, конференции, семинари, симпозиуми и изложби;обучение и обмен на експерти, учени-изследователи и представители на неправителствени организации, които работят в подходяща област на управлението на водите;обмен на налични научни и технически данни и информация, както и съответни резултати по въпроси, свързани с управлението на водите, към които двете Страни имат интерес;съвместни научно-технически проучвания и изготвяне на съвместни проекти, необходими за интегрираното управление на водите в количествен и качествен аспект;други форми на сътрудничество, които Страните считат за необходими. С цел изпълнение на разпоредбите Споразумението се създава Смесена комисия за управление на водите, която се състои от представители на двете Страни. Смесената комисия приема Годишна работна програма, която определя областите и действията, договорени в Споразумението – чл.5, т.4 от последното. 2) Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. Независимо, че обхватът на конвенцията не включва водосборите на реките, които се вливат в Черно море, благодарение на български и румънски инициативи е създадена работна група за Рамковата директива за водите, подписан е нов Протокол за наземно базираните източници на замърсяване към конвенцията (17 април 2009 г.), програмите за мониторинг на водите на Черно море се съобразяват, във възможната приемлива степен и за останалите 4 страни, които не са страни-членки на ЕС, по отношение изискванията на директивата.</InternationalRelationships>
    <PrimeCompetentAuthority>BG2000</PrimeCompetentAuthority>
    <OtherRelevantRoles>Министърът на околната среда и водите (ЗВ, чл.151): осъществява държавната политика за управление на водите; утвърждава плановете за управление на речните басейни; разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; съставя националния баланс на водите; издава разрешителни за комплексните  и значими язовири и разрешителните за отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ, втечнен нефтен газ и въглероден диоксид във водни тела, организира и ръководи мониторинга на водите; разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на водите; определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) за минерални води, за водовземания, разположени в националните паркове, от комплексните и значими язовири, и когато СОЗ е разположена на територията на повече от една БД; определя уязвимите и чувствителните зони; определя списъка на приоритетните и приоритетно опасните вещества; определя ограниченията за ползването на водите и водните обекти и специфични мерки за опазването им; определя средно многогодишното подхранване на минералните води и съставя баланса на находищата на минерална вода; Контролира: (ЗВ, чл.154, ал.4) дейността на БД, (ЗВ, чл.187) количеството и качеството на водите; спазването на изискванията на разрешителните и концесионните договори; Докладва изпълнението на директивите в областта на водите; (ЗВ, чл.151,ал.6) участва в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика; (ЗВ, чл.10) Съгласува  и координира изпълнението на проекти, свързани с използването, опазването и защитата от вредното въздействие на водите;.Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ЗВ чл.151, ал.3): провежда лабораторни и полеви изследвания за определяне  на състоянието на водите; поддържа географска информационна система за водите и информационна система за мониторинг на водите; подготвя годишник за състоянието на водите; създава, обработва и докладва информация за състоянието на водите до международни институции, в т.ч Европейска агенция по околна среда; Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, (ЗВ, чл.151, ал.4): провежда мониторинг на отпадъчните води; контролира: обектите, формиращи отпадъчни води, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води; аварийните изпускания; Министърът на здравеопазването (ЗВ, чл.155а) - ръководи мониторинга на качеството на питейните води; на водите за къпане и на минералните води; разрешава ползването на питейни води, когато не отговарят на законоустановените изисквания; одобрява материали, които влизат в контакт с питейните води; Докладва изпълнението на директивите за питейните води и за водите за къпане. Директорът на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (ЗВ, чл.155а, ал.3) – провежда мониторинг и контрол на питейните води, на водите за къпане и на минералните води; информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите, когато създават риск за здравето. Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките  извършва мониторинга на количеството на водите и оценката на водните ресурси, осигурява метеорологични прогнози, прогнози за валежите и наводненията, оценява тенденциите и създава сценарии за климатични изменения и влиянието им върху водните ресурси, Националния статистически институт събира и обработва статистическата информация за водите, за социалното и икономическо развитие,  обработва информацията по речни басейни и подбасейни за целите на икономическия анализ на водоползването. Министърът на земеделието и храните  (Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.) изготвя: правила за добра земеделска практика; програми за обучение и информиране на земеделците; програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати и контролира изпълнението им;(ЗВ, чл.10) Провежда политиката свързана с хидромелиоративни системи и съоръжения и такива за предпазване от вредното въздействие на водите, извън границите на населените места. Министърът на регионалното развитие и благоустройството (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с водоснабдителни и канализационни системи на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места (ЗВ, чл. 10а) и политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация; Министъра на икономиката и енергетиката (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с хидроенергийни системи и обекти. Кметовете на общини (ЗВ, чл.10) осъществяват политиката свързана с водностопански системи и съоръжения - общинска собственост.</OtherRelevantRoles>
    <SubUnits>
      <SubUnit>
        <EUSubUnitCode>BG2000</EUSubUnitCode>
        <MS_SubUnitCode>2000</MS_SubUnitCode>
        <SubUnitName>Black Sea River Basin District</SubUnitName>
        <SubUnitNameNL>Черноморски район за басейново управление на водите</SubUnitNameNL>
        <SubUnitArea>18042</SubUnitArea>
      </SubUnit>
    </SubUnits>
  </RiverBasinDistrict>
  <RiverBasinDistrict>
    <EURBDCode>BG3000</EURBDCode>
    <RBDName>East Aegean River Basin District</RBDName>
    <RBDNameNL>Източнобеломорски район за басейново управление на водите</RBDNameNL>
    <RBD_MS_CD>3000</RBD_MS_CD>
    <Area>35237</Area>
    <NationalRelationships>Координацията при изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите се извършва чрез: Висшия консултативен съвет по водите (Закон за водите, чл.9, ал.3), който включва представители на Министерството на околната среда и водите, министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи (Гражданска защита), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии, министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, българската академия на науките,  общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към водите, и други. Висшия консултативен съвет осъществява своята дейност съгласно Правилник за устройството и дейността му (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/PR_Vishsyvet.pdf): разглежда, дава становища, прави препоръки, изготвя предложения и проекти за решения, свързани с: плановете за управление на речните басейни преди и след общественото им обсъждане, становищата и препоръките от проведените обсъждания и съгласувания на плановете; предложенията на министъра на околната среда и водите за изменяне от Министерския съвет на планове на съответното териториално ниво, включително плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове, несъобразени с плановете за управление на речните басейни; рационално и ефективно използване на водите при осъществяване на държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения; изграждането на деривации и прехвърляне на води между речни басейни; ограничаване на водоползването и/или ползването на водите и въвеждането на лимити и спазването на регламентираните приоритети; национална система за мониторинг на водите;други, включително и финансово-икономически въпроси, свързани с управлението на водите. </NationalRelationships>
    <International>Y</International>
    <InternationalName>Maritsa River Basin</InternationalName>
    <InternationalRelationships>1) Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество в областта на опазване на околната среда, подписано на 19 април 2004 г.. Макар, че управлението на водите не е основна тема на сътрудничество, този международен договор представлява рамка за двустранни инициативи, свързани с водите, като планиране и реализиране на проекти от взаимен интерес в областта на водите, финансирани от фондове на ЕС. По програма ФАР трансгранично сътрудничество България – Турция е изпълнен проект: BG 2005/017 - 453.01.01.01 "Укрепване на капацитета за прогнозиране на наводненията в българо-турския граничен район", в рамките на който е установена българо-турска техническа работна група с представители на бенефициентите от българска страна – Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район и Националния институт по метереология и хидрология и от турска страна – представители от DSI. В хода на изпълнение на проекта са проведени редица работни срещи по координация между институциите от българска и турска страна за подобряване на прогнозирането на наводненията, разработване на система за ранно предупреждение и дискусии по проблеми в долното течение на р.Марица и р.Тунджа. След приключване на проекта дейностите по координация продължават като е предвидено посещение в Басейнова дирекция Източнобеломорски район от турска страна през април 2010г.
По програма ФАР трансгранично сътрудничество България – Гърция е изпълнен  проект  „Техническа помощ за управление качеството на водите на р.Арда”, който цели насърчаване на сътрудничеството между двете страни за управление качеството на водите на р.Арда и  прилагане на Европейското законодателство, по-специално Директива 2000/60/ЕС и Конвенцията за защитата и използването на трансграничните водни течения и международните езера, укрепване на капацитета за мониторинг, адмнистративния и  управленчески капацитет. На проведените срещи с участие на представители от гръцка страна и двустранни конференции  е представена информация за определените типове води и водни тела, основните натоварвания на реката и резултатите от оценкката на риска за постигане на целите за добро състояние до 2015г., както и потенциалните мерки за постигане на целите. 2) Във връзка с прилагане на изискванията на Конвенцията за защитата и използването на трансграничните водни течения и международните езера по отношение на подземните води се провежда процедура за определяне, оценка и съгласуване на трансграничните подземни водни тела. Първоначално въз основа на геолого-структурни  и други критерии, са избрани потенциално възможни трансгранични водоносни хоризонти, след което въз основа на първоначално характеризиране са определени тези от тях, за които да се проведат по-нататъшни оценки за допълнителното им характеризиране. През 2009г е събрана необходимата информация, идентифицирани са са характеризирани по матрица, предложена от комисията по конвенцията, подземните водни тела, за които ще бъде проведена съгласувателна процедура със съседните страни съответно с РГърция за BG3000000N011 – Порови води в неоген -  Свиленград-Стамболово, BG3G000000Q048 – Порови води в кватернер Свиленград-Стамболово, BG3G0000PT040 – карстови води – Ермореченски басейн и  с РТурция за BG3000000N011 – Порови води в неоген -  Свиленград-Стамболово, BG3G000000Q048 – Порови води в кватернер Свиленград-Стамболово  и BG3G0000T12034 – Карстови води – Тополовградски  масив. 3) С оглед прилагането на Рамковата директива за водите /РДВ/ и спазването на заложените в нея срокове  за транспониране и докладване, Република България  положи усилия  и постигна добър напредък в областта на басейновото управление на водите, изграждането и функционирането на басейновите дирекции и разработването на първите планове за управление на речните басейни. В процеса на  разработване на първите планове за управление на речните басейни, българската страна констатира, че не е готова за съвместни действия по съвместното управление на трансгранични реки с Гърция. Причината за тази не готовност се обосновава от разминаване в етапите по  разработване на планове за управление на речните басейни. Изготвянето на плановете е дълъг процес, който отнема години систематична работа и в процеса на тази работа Р България значително изпреварваше Р Гърция. С оглед на гореизложеното, с цел постигане целите на Рамковата Директива и на основание чл. 13, пар. 1 и пар. 2 от РДВ, Р България  изготви планове за управление на речните басейни покриващи само нейната територия. След разработването на такива и от страна на  Р Гърция ще бъдат координирани  съвместните дейности по управление на трансграничните реки</InternationalRelationships>
    <PrimeCompetentAuthority>BG3000</PrimeCompetentAuthority>
    <OtherRelevantRoles>Министърът на околната среда и водите (ЗВ, чл.151): осъществява държавната политика за управление на водите; утвърждава плановете за управление на речните басейни; разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; съставя националния баланс на водите; издава разрешителни за комплексните  и значими язовири и разрешителните за отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ, втечнен нефтен газ и въглероден диоксид във водни тела, организира и ръководи мониторинга на водите; разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на водите; определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) за минерални води, за водовземания, разположени в националните паркове, от комплексните и значими язовири, и когато СОЗ е разположена на територията на повече от една БД; определя уязвимите и чувствителните зони; определя списъка на приоритетните и приоритетно опасните вещества; определя ограниченията за ползването на водите и водните обекти и специфични мерки за опазването им; определя средно многогодишното подхранване на минералните води и съставя баланса на находищата на минерална вода; Контролира: (ЗВ, чл.154, ал.4) дейността на БД, (ЗВ, чл.187) количеството и качеството на водите; спазването на изискванията на разрешителните и концесионните договори; Докладва изпълнението на директивите в областта на водите; (ЗВ, чл.151,ал.6) участва в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика; (ЗВ, чл.10) Съгласува  и координира изпълнението на проекти, свързани с използването, опазването и защитата от вредното въздействие на водите;.Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ЗВ чл.151, ал.3): провежда лабораторни и полеви изследвания за определяне  на състоянието на водите; поддържа географска информационна система за водите и информационна система за мониторинг на водите; подготвя годишник за състоянието на водите; създава, обработва и докладва информация за състоянието на водите до международни институции, в т.ч Европейска агенция по околна среда; Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, (ЗВ, чл.151, ал.4): провежда мониторинг на отпадъчните води; контролира: обектите, формиращи отпадъчни води, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води; аварийните изпускания; Министърът на здравеопазването (ЗВ, чл.155а) - ръководи мониторинга на качеството на питейните води; на водите за къпане и на минералните води; разрешава ползването на питейни води, когато не отговарят на законоустановените изисквания; одобрява материали, които влизат в контакт с питейните води; Докладва изпълнението на директивите за питейните води и за водите за къпане. Директорът на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (ЗВ, чл.155а, ал.3) – провежда мониторинг и контрол на питейните води, на водите за къпане и на минералните води; информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите, когато създават риск за здравето. Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките  извършва мониторинга на количеството на водите и оценката на водните ресурси, осигурява метеорологични прогнози, прогнози за валежите и наводненията, оценява тенденциите и създава сценарии за климатични изменения и влиянието им върху водните ресурси, Националния статистически институт събира и обработва статистическата информация за водите, за социалното и икономическо развитие,  обработва информацията по речни басейни и подбасейни за целите на икономическия анализ на водоползването. Министърът на земеделието и храните  (Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.) изготвя: правила за добра земеделска практика; програми за обучение и информиране на земеделците; програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати и контролира изпълнението им;(ЗВ, чл.10) Провежда политиката свързана с хидромелиоративни системи и съоръжения и такива за предпазване от вредното въздействие на водите, извън границите на населените места. Министърът на регионалното развитие и благоустройството (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с водоснабдителни и канализационни системи на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места (ЗВ, чл. 10а) и политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация; Министъра на икономиката и енергетиката (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с хидроенергийни системи и обекти. Кметовете на общини (ЗВ, чл.10) осъществяват политиката свързана с водностопански системи и съоръжения - общинска собственост.</OtherRelevantRoles>
    <SubUnits>
      <SubUnit>
        <EUSubUnitCode>BG3000</EUSubUnitCode>
        <MS_SubUnitCode>3000</MS_SubUnitCode>
        <SubUnitName>East Aegean River Basin District</SubUnitName>
        <SubUnitNameNL>Източнобеломорски район за басейново управление на водите</SubUnitNameNL>
        <SubUnitArea>35237</SubUnitArea>
      </SubUnit>
    </SubUnits>
  </RiverBasinDistrict>
  <RiverBasinDistrict>
    <EURBDCode>BG4000</EURBDCode>
    <RBDName>West Aegean River Basin District</RBDName>
    <RBDNameNL>Западнобеломорски район за басейново управление на водите</RBDNameNL>
    <RBD_MS_CD>4000</RBD_MS_CD>
    <Area>11947</Area>
    <NationalRelationships>Координацията при изпълнение на изискванията на WFD така и с изискванията на другите директиви в областта на водите се извършва чрез: Висшия консултативен съвет по водите (Закон за водите, чл.9, ал.3), който включва представители на Министерството на околната среда и водите, министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи (Гражданска защита), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии, министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, българската академия на науките,  общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към водите, и други. Висшия консултативен съвет осъществява своята дейност съгласно Правилник за устройството и дейността му (http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/PR_Vishsyvet.pdf): разглежда, дава становища, прави препоръки, изготвя предложения и проекти за решения, свързани с: плановете за управление на речните басейни преди и след общественото им обсъждане, становищата и препоръките от проведените обсъждания и съгласувания на плановете; предложенията на министъра на околната среда и водите за изменяне от Министерския съвет на планове на съответното териториално ниво, включително плановете за регионално развитие, териториалноустройствените, лесоустройствените, паркоустройствените и други планове, несъобразени с плановете за управление на речните басейни; рационално и ефективно използване на водите при осъществяване на държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения; изграждането на деривации и прехвърляне на води между речни басейни; ограничаване на водоползването и/или ползването на водите и въвеждането на лимити и спазването на регламентираните приоритети; национална система за мониторинг на водите;други, включително и финансово-икономически въпроси, свързани с управлението на водите. </NationalRelationships>
    <International>Y</International>
    <InternationalName>Struma River Basin and Mesta River Basin</InternationalName>
    <InternationalRelationships>1) Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на река Места, в сила от 19 септември 1996 г. Сътрудничеството и институционалното взаимодействие по отношение на водите на река Места предшестват приемането на РДВ. Съгласно чл.1 от Спогодбата, размерът на правата за ползуване на водите на р. Места от Република Гърция се определя на процентна основа по отношение на водите на р. Места, които се формират на българска територия, на базата на общия среден естествен многогодишен отток. Този процент се определя на 29% на база средния многогодишен отток за периода 1935 – 1970 г. За изпълнение на тази Спогодба се създава Постоянна българо-гръцка комисия по водно стопанство, в чиито компетенции са наблюдението и контрола по прилагането на Спогодбата. Една от основните задачи на Комисията е периодичната актуализация на стойността на общия среден естествен многогодишен отток. Такова актуализиране е крайно наложително, но до момента не може да се постигне договореност. Тази структура, не е създадена за целите на координацията, изисквана по РДВ. Като се има предвид, че изготвянето на плановете за управление е процес, който отнема години систематична работа и България значително изпреварваше  Република Гърция във времето по отношение на тази подготовка, координация се извършваше в рамките на международни проекти,  като 1. Проект “Интегрирано управление водите на басейна на река Места/Нестос” (Фаза 1): финансиран по програма  ФАР ТГС България - Гърция. В рамките на проекта се осъществи работна среща  (2005 г.)по създаване на координация по транграничното управление на водите за водосборите на реките Струма и Места. Участваха представители от Р Гърция (органи за басейново управление, Външно министерство) и от Р България (представители на МОСВ и БД ЗБР, ръководител и експрерти по проекта). 2. Проект  “Интегрирано управление на     водите от басейна на р. Места/Нестос” Фаза ІІ -Техническа помощ,  финансиран по програма  ФАР ТГС България - Гърция. В рамките на проекта се осъществиха следните срещи, проведени като дейности по Компонент 5  “Изграждане на трансграничното сътрудничество за управление на водите в басейна на р.Места/Нестос” :  2.1. Участие в среща с представители на органите за управление на водите в Р Гърция   за р.Струма – Дирекция по водите за района на Централна Македония, за  р. Места -  Дирекция по водите за района на Източна Македония и Тракия. Срещата се проведе на 8 октомври 2007 г. в гр. Сандански.  2.2. Участие в среща с представители на Дирекция по водите за района на Източна Македония и Тракия, орган за управление на водите на р. Места в Р Гърция. Срещата се проведе на 6 ноември 2007 г. в гр. Кавала, Р Гърция. 2) С оглед прилагането на Рамковата директива за водите /РДВ/ и спазването на заложените в нея срокове  за транспониране и докладване, Република България  положи усилия  и постигна добър напредък в областта на басейновото управление на водите, изграждането и функционирането на басейновите дирекции и разработването на първите планове за управление на речните басейни. В процеса на  разработване на първите планове за управление на речните басейни, българската страна констатира, че не е готова за съвместни действия по съвместното управление на трансгранични реки с Гърция. Причината за тази не готовност се обосновава от разминаване в етапите по  разработване на планове за управление на речните басейни. Изготвянето на плановете е дълъг процес, който отнема години систематична работа и в процеса на тази работа Р България значително изпреварваше Р Гърция. С оглед на гореизложеното, с цел постигане целите на Рамковата Директива и на основание чл. 13, пар. 1 и пар. 2 от РДВ, Р България  изготви планове за управление на речните басейни покриващи само нейната територия. След разработването на такива и от страна на  Р Гърция ще бъдат координирани  съвместните дейности по управление на трансграничните реки</InternationalRelationships>
    <PrimeCompetentAuthority>BG4000</PrimeCompetentAuthority>
    <OtherRelevantRoles>Министърът на околната среда и водите (ЗВ, чл.151): осъществява държавната политика за управление на водите; утвърждава плановете за управление на речните басейни; разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; съставя националния баланс на водите; издава разрешителни за комплексните  и значими язовири и разрешителните за отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ, втечнен нефтен газ и въглероден диоксид във водни тела, организира и ръководи мониторинга на водите; разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на водите; определя санитарно-охранителни зони (СОЗ) за минерални води, за водовземания, разположени в националните паркове, от комплексните и значими язовири, и когато СОЗ е разположена на територията на повече от една БД; определя уязвимите и чувствителните зони; определя списъка на приоритетните и приоритетно опасните вещества; определя ограниченията за ползването на водите и водните обекти и специфични мерки за опазването им; определя средно многогодишното подхранване на минералните води и съставя баланса на находищата на минерална вода; Контролира: (ЗВ, чл.154, ал.4) дейността на БД, (ЗВ, чл.187) количеството и качеството на водите; спазването на изискванията на разрешителните и концесионните договори; Докладва изпълнението на директивите в областта на водите; (ЗВ, чл.151,ал.6) участва в Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика; (ЗВ, чл.10) Съгласува  и координира изпълнението на проекти, свързани с използването, опазването и защитата от вредното въздействие на водите;.Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ЗВ чл.151, ал.3): провежда лабораторни и полеви изследвания за определяне  на състоянието на водите; поддържа географска информационна система за водите и информационна система за мониторинг на водите; подготвя годишник за състоянието на водите; създава, обработва и докладва информация за състоянието на водите до международни институции, в т.ч Европейска агенция по околна среда; Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, (ЗВ, чл.151, ал.4): провежда мониторинг на отпадъчните води; контролира: обектите, формиращи отпадъчни води, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води; аварийните изпускания; Министърът на здравеопазването (ЗВ, чл.155а) - ръководи мониторинга на качеството на питейните води; на водите за къпане и на минералните води; разрешава ползването на питейни води, когато не отговарят на законоустановените изисквания; одобрява материали, които влизат в контакт с питейните води; Докладва изпълнението на директивите за питейните води и за водите за къпане. Директорът на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (ЗВ, чл.155а, ал.3) – провежда мониторинг и контрол на питейните води, на водите за къпане и на минералните води; информира потребителите в случаите на установени отклонения в качеството на водите, когато създават риск за здравето. Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките  извършва мониторинга на количеството на водите и оценката на водните ресурси, осигурява метеорологични прогнози, прогнози за валежите и наводненията, оценява тенденциите и създава сценарии за климатични изменения и влиянието им върху водните ресурси, Националния статистически институт събира и обработва статистическата информация за водите, за социалното и икономическо развитие,  обработва информацията по речни басейни и подбасейни за целите на икономическия анализ на водоползването. Министърът на земеделието и храните  (Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.) изготвя: правила за добра земеделска практика; програми за обучение и информиране на земеделците; програми от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати и контролира изпълнението им;(ЗВ, чл.10) Провежда политиката свързана с хидромелиоративни системи и съоръжения и такива за предпазване от вредното въздействие на водите, извън границите на населените места. Министърът на регионалното развитие и благоустройството (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с водоснабдителни и канализационни системи на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места (ЗВ, чл. 10а) и политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация; Министъра на икономиката и енергетиката (ЗВ, чл.10) провежда политиката свързана с хидроенергийни системи и обекти. Кметовете на общини (ЗВ, чл.10) осъществяват политиката свързана с водностопански системи и съоръжения - общинска собственост.</OtherRelevantRoles>
    <SubUnits>
      <SubUnit>
        <EUSubUnitCode>BG4000</EUSubUnitCode>
        <MS_SubUnitCode>4000</MS_SubUnitCode>
        <SubUnitName>West Aegean River Basin District</SubUnitName>
        <SubUnitNameNL>Западнобеломорски район за басейново управление на водите</SubUnitNameNL>
        <SubUnitArea>11947</SubUnitArea>
      </SubUnit>
    </SubUnits>
  </RiverBasinDistrict>
  <URL>http://www.moew.government.bg/</URL>
</RBDSUCA>