BG BG2000 BG2000 Black Sea Basin District Общ подход при обособяване на ВТ- за граница между 2 ВТ е приета: 1.Границата между две хидравлично свързани категории ВТ. Изключения: 1. Идентифицираните преходни води в устията на реките, където границата между категориите реки и преходни води не е определена, поради динамичния й характер. Предстои да бъде определена в рамките на Първия ПУРБ. 2.Граница между естествено и силномодифицирано ВТ, когато естественото ВТ или СМВТ е твърде малко за да бъде обособено като отделно ВТ (например малки язовирчета в рамките на речно ВТ или начало на река вливащата се близо до извора си в язовир). В тези случаи е приет критерия за "значимост" по смисъла на РДВ и с цел да не се допуска прекомерно раздробяване на ВТ те са присъединени към голямото "значимо" ВТ.2. Граница между два хидравлично свързани типа ВТ. 3. Граница между хидравлично свързани участъци от един и същ тип с различно състояние. Изключения: 1. В част от ВТ поради промяна в типологизирането (към 2009г.) на ВТ съществуват и граници между ВТ от един тип и с едно и също състояние. Тези граници между ВТ бяха определени на база предишното типологизиране. Към настоящия момент тези граници не се променят поради това, че в рамките на Първия ПУРБ предстои проверка на новоопределените типове и границите между тях, след което прецезираните граници между ВТ ще бъдат съответно променени. 2. Окрупняване (обединяване) на ВТ: Хидравлично свързани участъци от един и същ тип, разделени през предишната оценка на база различие в оценката на състоянието, за които последните данни от мониторинг показват сходно състояние, са обединени в рамките на едно водно тяло. Съгласно чл. 4(3) от РДВ определяме повърхностните водни тела (ВТ), които са били физически изменени (модифицирани) от човешката дейност, като СМВТ при следните обстоятелства: o ВТ не са ИВТ; o Физическите (морфологични) характеристики са силно променени, което довежда до изменение в хидрологията (водния режим) на тялото. Най-честите физически изменения са в резултат на изградените язовири и бентове, които нарушават речната цялост и причиняват изменения в хидрологията и хидравличния режим на реката. Те служат за определена употреба или по-широки екологични интереси. Концепцията за СМВТ е разработена, за да позволи продължаването на тези определени употреби, които осигуряват ценни социални и икономически ползи, като в същото време позволяват облекчаване на мерките за подобряване качеството на водите. За тези обекти екологичната цел е постигането на добър екологичен потенциал; o Промени в техните физически характеристики, необходими за постиганет Повърхностните ВТ се характеризират като ИВТ когато в резултат от човешка дейност за постигане на определени цели, които не могат да бъдат постигнати с “други средства” са създадени на място, където преди това не са съществували. Подходът за определяне на СМВТ и ИВТ е унифициран, т.е. един и същ както за водни тела тип реки, така и за такива тип езера. СМВТ и ИВТ в района на БДЧР са определени въз основа на Ръководство 4 – Идентификация и обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти, изготвено от РГ 2.2 – СМВТ. Подходът е следния: идентифицирано и проучено е ВТ и е констатирано, че причината за непостигане на ДЕС са хидроморфологични промени (водния обект е съществено променен по своя характер); изяснени са мерките, които са необходими за възстановяване на първоначалното хидроморфологично състояние на ВТ; установено е, че тези “мерки” имат значимо отрицателно въздействие върху “определената употреба” на ВТ; оценено е, че “другите средства” за постигане на полезната цел са технически неосъществими или не са по-добрия екологичен вариант и са прекомерно скъпи. Водния обект е обозначен като силномодифициран. Идентифицирането и обозначаването на СМВТ и ИВТ е гъвкав процес съгласно РДВ и позволява да се отчитат промените на екологичните, социални и икономически обстоятелства с течение на времето. При идентификацията на малки водни тела са приложени критериите съгласно РДВ 2000/60 ЕС, както следва: 1. ВТ категория "река" с повърхностна водосборна площ под 100км2. Това са малки ВТ в горното течение на реките представени от един тип R2 (планински реки). Същите не са обединени (привързани към друго по голямо ВТ) поради спецификата на типа. 2. ВТ категория "река" с повърхностен водосбор < 10км2 - изворни участъци, от "изворен" тип R15. Същите не са обединени (привързани към друго по голямо ВТ) поради спецификата на типа. 3. ВТ категория “СМВТ – река”: яз. Скала - ВТ не е привързано към друго по-голямо ВТ, поради спецификата на типа L4 (единствен представител на типа в Черноморски район). Общ подход при обособяване на ВТ- за граница между 2 ВТ е приета: 1.Границата между две хидравлично свързани категории ВТ. Изключения: 1. Идентифицираните преходни води в устията на реките, където границата между категориите реки и преходни води не е определена, поради динамичния й характер. Предстои да бъде определена в рамките на Първия ПУРБ. 2.Граница между естествено и силномодифицирано ВТ, когато естественото ВТ или СМВТ е твърде малко за да бъде обособено като отделно ВТ (например малки язовирчета в рамките на речно ВТ или начало на река вливащата се близо до извора си в язовир). В тези случаи е приет критерия за "значимост" по смисъла на РДВ и с цел да не се допуска прекомерно раздробяване на ВТ те са присъединени към голямото "значимо" ВТ.2. Граница между два хидравлично свързани типа ВТ. 3. Граница между хидравлично свързани участъци от един и същ тип с различно състояние. Изключения: 1. В част от ВТ поради промяна в типологизирането (към 2009г.) на ВТ съществуват и граници между ВТ от един тип и с едно и също състояние. Тези граници между ВТ бяха определени на база предишното типологизиране. Към настоящия момент тези граници не се променят поради това, че в рамките на Първия ПУРБ предстои проверка на новоопределените типове и границите между тях, след което прецезираните граници между ВТ ще бъдат съответно променени. 2. Окрупняване (обединяване) на ВТ: Хидравлично свързани участъци от един и същ тип, разделени през предишната оценка на база различие в оценката на състоянието, за които последните данни от мониторинг показват сходно състояние, са обединени в рамките на едно водно тяло. Съгласно чл. 4(3) от РДВ определяме повърхностните водни тела (ВТ), които са били физически изменени (модифицирани) от човешката дейност, като СМВТ при следните обстоятелства: o ВТ не са ИВТ; o Физическите (морфологични) характеристики са силно променени, което довежда до изменение в хидрологията (водния режим) на тялото. Най-честите физически изменения са в резултат на изградените язовири и бентове, които нарушават речната цялост и причиняват изменения в хидрологията и хидравличния режим на реката. Те служат за определена употреба или по-широки екологични интереси. Концепцията за СМВТ е разработена, за да позволи продължаването на тези определени употреби, които осигуряват ценни социални и икономически ползи, като в същото време позволяват облекчаване на мерките за подобряване качеството на водите. За тези обекти екологичната цел е постигането на добър екологичен потенциал; o Промени в техните физически характеристики, необходими за постиганет Повърхностните ВТ се характеризират като ИВТ когато в резултат от човешка дейност за постигане на определени цели, които не могат да бъдат постигнати с “други средства” са създадени на място, където преди това не са съществували. Подходът за определяне на СМВТ и ИВТ е унифициран, т.е. един и същ както за водни тела тип реки, така и за такива тип езера. СМВТ и ИВТ в района на БДЧР са определени въз основа на Ръководство 4 – Идентификация и обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти, изготвено от РГ 2.2 – СМВТ. Подходът е следния: идентифицирано и проучено е ВТ и е констатирано, че причината за непостигане на ДЕС са хидроморфологични промени (водния обект е съществено променен по своя характер); изяснени са мерките, които са необходими за възстановяване на първоначалното хидроморфологично състояние на ВТ; установено е, че тези “мерки” имат значимо отрицателно въздействие върху “определената употреба” на ВТ; оценено е, че “другите средства” за постигане на полезната цел са технически неосъществими или не са по-добрия екологичен вариант и са прекомерно скъпи. Водния обект е обозначен като силномодифициран. Идентифицирането и обозначаването на СМВТ и ИВТ е гъвкав процес съгласно РДВ и позволява да се отчитат промените на екологичните, социални и икономически обстоятелства с течение на времето. Не се прилага. Общ подход при обособяване на ВТ - към тази категория се отнасят 2 групи ВТ: 1. Езера (лагуни) - всички те са обособени като отделни ВТ. В случаите, когато ВТ са свързани с други ВТ, чрез изкуствени и/или СМВТ канали, последните са обособени като отделни ВТ, ако размерите им са значими спрямо размера на ВТ (системата Белославско - Варненско езеро, канали) или каналът е присъединен към езерното ВТ, с цел да не се допуска "раздробяване" по смисъла на РДВ на множество незначителни малки ВТ. 2. Преходни води в устията на реките. Изключения: Идентифицираните преходни води в устията на реките не са обособени в отделни ВТ. Границата между категориите “реки” и “преходни води” не е определена, поради динамичния й характер. Тя предстои да бъде определена в рамките на Първия ПУРБ. Не е прилага. Не се прилага. Общ подход при обособяване на ВТ- за граница между 2 ВТ се приема: 1. Границата между два типа или 2. Граница между съседни участъци от един и същ тип с различно състояние. Не е прилага. Не се прилага. CW1 Плитки, открити към вълнение с пясъчен субстрат CW CW2 Плитки, открити към вълнение с тинест субстрат CW CW3 Плитки, открити към вълнение със смесен субстрат CW CW4 Плитки, умерено открити към вълнение с пясъчен субстрат CW CW5 Плитки, умерено открити към въленение със смесен субстрат CW CW6 Среднодълбоки, умерено открити към вълнение с тинест субстрат CW L10 Черноморски свърхсолени езера TW L11 Големи дълбоки язовири - многогодишни изравнители RW L12 Малки и средни полупланински язовири RW L16 Малки и средни равнинни язовири RW L7 Черноморски сладководни езера и блата TW L8 Черноморски средносолени езера и блата TW L9 Черноморски средносолени езера и блата TW R10 Големи ЧМ реки RW R11 Малки и средни черноморски реки RW R15 Карстови извори RW R16 Речни лимани TW R2 Планински реки RW R4 Полупланински реки RW L16 Малки и средни равнинни язовири LW L4 Равнинни и полупланински езера и блата LW L12 Малки и средни полупланински язовири LW R16 Речни лимани RW Y Y N N N Y N N N N Y N 64743-03-9 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y 7440-38-2 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.02 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Rivers не се прилага water мкг/дм3 ср.год. стойност (<10 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.005 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (10-50 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.022 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (50-100 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.04 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (100-300 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.112 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (<10 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.03 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (10-50 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.2 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (50-100 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.3 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Rivers не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (100-500 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.5 No -7777 -7777 Y QE1-2-3 Macrophytes не се прилага R4 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. Референтен Индекс, единици (R4), EQR всяка отделна стойност 0.57 0.57 No 0.41 No 0.16 0 Y QE1-2-3 Macrophytes не се прилага R2 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. Референтен Индекс, единици (R2), EQR всяка отделна стойност 0.62 0.62 No 0.46 No 0.21 0 Y QE1-2-3 Macrophytes не се прилага R10 R11 R16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. Референтен Индекс, единици (R10, R11, R16), EQR всяка отделна стойност 0.66 0.66 No 0.29 No 0.10 0 Y QE1-2-4 Phytobenthos не се прилага R2 R4 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. IPS индекс, единици (R2,R4), EQR всяка отделна стойност 0.83 0.83 No 0.62 No 0.41 0.20 Y QE1-2-4 Phytobenthos не се прилага R10 R11 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. IPS индекс, единици (R10,R11), EQR всяка отделна стойност 0.62 0.62 No 0.46 No 0.31 0.15 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага R2 R4 R10 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. БИ, единици (R2,R4,R10), EQR всяка отделна стойност 0.80 0.80 No 0.60 No 0.40 0.30 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага R11 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. БИ, единици (R11), EQR всяка отделна стойност 0.857 0.857 No 0.714 No 0.429 0.286 Y QE3-1-3-BOD5 не се прилага R2 не се прилага water мгО2/дм3(R2) средногодишна стойност 1 1 No 2.5 No 5 10 Y QE3-1-3-BOD5 не се прилага R4 не се прилага water мгО2/дм3(R4) средно годишна стойност 1.2 1.2 No 3 No 6 12 Y QE3-1-3-BOD5 не се прилага R10 R11 не се прилага water мгО2/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 2 2 No 4 No 8 20 Y QE3-1-3-BOD5 не се прилага R15 не се прилага water мгО2/дм3(R15) средно годишна стойност 2 2 No 2 No 2 2 Y QE3-1-3-DissolvedOxygenConcentration не се прилага R2 не се прилага water мг/дм3 (R2) средногодишна стойност 8 8 No 6 No 5 4 Y QE3-1-3-DissolvedOxygenConcentration не се прилага R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 8 8 No 6 No 5 4 Y QE3-1-3-DissolvedOxygenConcentration не се прилага R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 7 7 No 6 No 5 4 Y QE3-1-3-DissolvedOxygenConcentration не се прилага R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 6 6 No 5 No 4 3 Y QE3-1-5-pH не се прилага R2 не се прилага water pH единици (R2) средногодишна стойност -7777 -7777 No 9 No -7777 -7777 Y QE3-1-5-pH не се прилага R4 не се прилага water pH единици(R4) средно годишна стойност -7777 -7777 No 9 No -7777 -7777 Y QE3-1-5-pH не се прилага R10 R11 не се прилага water pH единици (R10,R11) средно годишна стойност -7777 -7777 No 9 No -7777 -7777 Y QE3-1-5-pH не се прилага R15 не се прилага water pH единици (R15) средно годишна стойност -7777 -7777 No 6.5 No -7777 -7777 Y QE3-1-6-Orthophosphate не се прилага R2 не се прилага water мг/дм3(R2) средногодишна стойност 0.012 0.012 No 0.02 No 0.03 0.08 Y QE3-1-6-Orthophosphate не се прилага R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 0.02 0.02 No 0.04 No 0.06 0.08 Y QE3-1-6-Orthophosphate не се прилага R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 0.025 0.025 No 0.06 No 0.08 0.1 Y QE3-1-6-Orthophosphate не се прилага R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 0.05 0.05 No 0.06 No 0.08 0.15 Y QE3-1-6-TotalNitrogen не се прилага R2 не се прилага water мг/дм3(R2) средногодишна стойност 0.2 0.2 No 0.8 No 2 6 Y QE3-1-6-TotalNitrogen не се прилага R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 0.5 0.5 No 1.5 No 3 6 Y QE3-1-6-TotalNitrogen не се прилага R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 0.70 0.70 No 2.5 No 4 10 Y QE3-1-6-TotalNitrogen не се прилага R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 1 1 No 2.5 No 5 12 Y QE3-1-6-TotalPhosphorus не се прилага R2 не се прилага water мг/дм3(R2) средногодишна стойност 0.0125 0.0125 No 0.02 No 0.03 0.08 Y QE3-1-6-TotalPhosphorus не се прилага R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 0.025 0.025 No 0.075 No 0.1 0.2 Y QE3-1-6-TotalPhosphorus не се прилага R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 0.025 0.025 No 0.075 No 0.1 0.2 Y QE3-1-6-TotalPhosphorus не се прилага R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 0.025 0.025 No 0.075 No 0.1 0.2 Y Other Нитратен азот R2 не се прилага water мг/дм3(R2) средногодишна стойност 0.2 0.2 No 0.5 No 1 2.5 Y Other Нитритен азот R2 не се прилага water мг/дм3(R2) средногодишна стойност 0.01 0.01 No 0.025 No 0.05 0.05 Y Other Амониев азот R2 не се прилага water мг/дм3(R2) средногодишна стойност 0.04 0.04 No 0.4 No 0.6 0.8 Y Other Нитратен азот R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 0.5 0.5 No 1.5 No 3 5 Y Other Нитритен азот R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 0.01 0.01 No 0.03 No 0.06 0.09 Y Other Амониев азот R4 не се прилага water мг/дм3(R4) средно годишна стойност 0.04 0.04 No 0.4 No 0.6 0.8 Y Other Нитратен азот R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 0.7 0.7 No 2 No 4 10 Y Other Нитритен азот R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11) средно годишна стойност 0.03 0.03 No 0.06 No 0.09 0.09 Y Other Амониев азот R10 R11 не се прилага water мг/дм3(R10,R11)) средно годишна стойност 0.10 0.10 No 0.30 No 0.60 1.5 Y Other Нитратен азот R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 1 1 No 2.50 No 5 12 Y Other Нитритен азот R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 0.03 0.03 No 0.06 No 0.09 0.09 Y Other Амониев азот R15 не се прилага water мг/дм3(R15) средно годишна стойност 0.30 0.30 No 0.65 No 1.30 3.00 Y Other нефтопродукти All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.3 No -7777 -7777 Y Other Aldrin All Rivers не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Dieldrin All Rivers не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Endrin All Rivers не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Isodrin All Rivers не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Prometon All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 1 No -7777 -7777 Y Other Propazine All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.25 No -7777 -7777 Y Other Ametrine All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.1 No -7777 -7777 Y Other Terbutryn All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Dichlorodifluoromethane All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 10 No -7777 -7777 Y Other Bromoform All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 1 No -7777 -7777 Y Other Dichloromethane All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 20 No -7777 -7777 Y Other PCB (28,52,101,138,153,180) All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.0005 No -7777 -7777 Y Other p,p-DDD+o,p-DDT All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other 1,2-dichlorobenzene All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 10 No -7777 -7777 Y Other Cr 6+ All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.1 No -7777 -7777 Y Other Cr 3+ All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.02 No -7777 -7777 Y Other сребро All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other флуориди All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.5 No -7777 -7777 Y Other Антимон All Rivers не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.2 No -7777 -7777 Y Other СПАВ анийонактивни All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.5 No -7777 -7777 Y Other цианиди All Rivers не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.05 No -7777 -7777 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L12 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. хлорофил "а", мкг/дм3 (L12), EQR средно годишна стойност 0.92 0.92 No 0.80 No 0.70 0.50 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. хлорофил "а", мкг/дм3 (L16), EQR средно годишна стойност 0.92 0.92 No 0.80 No 0.60 0 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L12 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. % Cyanobacteria (L12), % всяка отделна стойност 4 4 No 15 No 20 50 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. % Cyanobacteria (L16), % всяка отделна стойност 4 4 No 15 No 20 50 Y QE1-2-3 Macrophytes не се прилага L12 L16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. Референтен Индекс, единици (L12,L16), EQR всяка отделна стойност 0.70 0.70 No 0.39 No 0.13 0 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага L12 L16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. % Oligochaeta (L12,L16), % всяка отделна стойност 0.75 0.75 No 0.55 No 0.35 0.15 Y QE3-1-3-BOD5 не се прилага L11 L12 не се прилага water мгО2/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 2 2 No 4 No 8 20 Y QE3-1-3-DissolvedOxygenConcentration не се прилага L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 7 7 No 6 No 5 4 Y QE3-1-5-pH не се прилага L11 L12 не се прилага water pH единици (L4, L11,L12) средногодишна стойност -7777 -7777 No 9 No -7777 -7777 Y QE3-1-6-Orthophosphate не се прилага L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 0.025 0.025 No 0.060 No 0.08 0.1 Y QE3-1-6-TotalNitrogen не се прилага L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 0.7 0.7 No 2.5 No 4 10 Y QE3-1-6-TotalPhosphorus не се прилага L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 0.025 0.025 No 0.075 No 0.1 0.2 Y Other Нитратен азот L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 0.8 0.8 No 2 No 4 10 Y Other Нитритен азот L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 0.03 0.03 No 0.06 No 0.09 0.09 Y Other Амониев азот L11 L12 не се прилага water мг/дм3(L4, L11,L12) средногодишна стойност 0.1 0.1 No 0.3 No 0.6 1.5 Y Other Aldrin All Lake types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Dieldrin All Lake types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Endrin All Lake types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Isodrin All Lake types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other p,p-DDD+o,p-DDT All Lake types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Prometon All Lake types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 1 No -7777 -7777 Y Other Propazine All Lake types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.25 No -7777 -7777 Y Other Ametrine All Lake types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.1 No -7777 -7777 Y Other Terbutryn All Lake types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Cr 6+ All Lake types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.02 No -7777 -7777 Y Other Cr 3+ All Lake types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.1 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (<10 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.005 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (10-50 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.022 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (50-100 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.04 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (100-300 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.112 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (<10 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.03 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (10-50 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.2 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (50-100 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.3 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Lake types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (100-500 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.5 No -7777 -7777 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L12 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. ВГИ (L12) всяка отделна стойност 0.998 0.998 No 0.995 No 0.975 0.95 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. ВГИ (L16) всяка отделна стойност 0.998 0.998 No 0.994 No 0.975 0.95 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L12 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. Общ биообем, мм3/дм3 (L12) средно годишна стойност 0.9 0.9 No 0.80 No 0.20 0 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L16 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. Общ биообем, мм3/дм3 (L16) средно годишна стойност 0.94 0.94 No 0.72 No 0.40 0 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L7 L8 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water ВГИ (L7,L8) всяка отделна стойност 0.998 0.998 No 0.994 No 0.975 0.95 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L7 L8 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water Общ биообем, мм3/дм3 (L7,L8) средно годишна стойност 0.94 0.94 No 0.72 No 0.40 0 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L7 L8 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water хлорофил "а", мкг/дм3 (L7,L8) средно годишна стойност 0.92 0.92 No 0.80 No 0.60 0 Y QE1-1 Phytoplankton не се прилага L7 L8 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water % Cyanobacteria (L7,L8) всяка отделна стойност 4 4 No 15 No 20 50 Y QE1-2 Other aquatic flora не се прилага L7 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water Референтен Индекс, единици (L7) всяка отделна стойност 0.76 0.76 No 0.50 No 0.25 0 Y QE1-2 Other aquatic flora не се прилага L8 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water Референтен Индекс, единици (L8) всяка отделна стойност 0.60 0.60 No 0.33 No 0.11 0 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага L7 L8 България не е участвала в първата фаза на процеса на интеркалибрация. Тя е включена в интеркалибрационния цикъл от 2008 до 2011 г в две интеркалибрационни групи - Източноконтиненталната група за реки и Източноконтиненталната група за езера. water % Oligochaeta (L7,L8) всяка отделна стойност 0.8 0.80 No 0.60 No 0.4 0.20 Y QE3-1-3-BOD5 не се прилага L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 2 2 No 4 No 8 20 Y QE3-1-3-DissolvedOxygenConcentration не се прилага L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3(L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 7 7 No 6 No 5 4 Y QE3-1-5-pH не се прилага L7 L8 L9 L10 не се прилага water pH единици ( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност -7777 -7777 No 9 No -7777 -7777 Y QE3-1-6-Orthophosphate не се прилага L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 0.025 0.025 No 0.060 No 0.08 0.1 Y QE3-1-6-TotalNitrogen не се прилага L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 0.7 0.7 No 2.5 No 4 10 Y QE3-1-6-TotalPhosphorus не се прилага L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 0.025 0.025 No 0.075 No 0.1 0.2 Y Other Нитратен азот L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 0.8 0.8 No 2 No 4 10 Y Other Нитритен азот L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 0.03 0.03 No 0.06 No 0.09 0.09 Y Other Амониев азот L7 L8 L9 L10 не се прилага water мг/дм3( L7, L8, L9, L10) средно годишна стойност 0.1 0.1 No 0.3 No 0.6 1.5 Y 56-55-3 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y 64743-03-9 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y 7440-38-2 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.02 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (10-50 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.022 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (50-100 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.04 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (100-300 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.112 No -7777 -7777 Y 7440-50-8 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (<10 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.005 No -7777 -7777 Y 7440-62-2 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (<10 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.03 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (10-50 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.2 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (50-100 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.3 No -7777 -7777 Y 7440-66-6 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 ср.год. стойност (100-500 мг/дм3CaCO3) -7777 -7777 No 0.5 No -7777 -7777 Y 85-01-8 не се прилага All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 1.3 No -7777 -7777 Y Other нефтопродукти All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.3 No -7777 -7777 Y Other Aldrin All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Endrin All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Isodrin All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other p,p-DDD+o,p-DDT All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Prometon All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 1 No -7777 -7777 Y Other Propazine All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.25 No -7777 -7777 Y Other Ametrine All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.1 No -7777 -7777 Y Other Terbutryn All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y Other Dichlorodifluoromethane All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 10 No -7777 -7777 Y Other 1,4-dichlorobenzene All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 20 No -7777 -7777 Y Other 1,2-dichlorobenzene All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 10 No -7777 -7777 Y Other Cr 6+ All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.1 No -7777 -7777 Y Other Cr 3+ All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.02 No -7777 -7777 Y Other СПАВ анийонактивни All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.5 No -7777 -7777 Y Other цианиди All Transitional water body types не се прилага water мг/дм3 средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.05 No -7777 -7777 Y Other Dieldrin All Transitional water body types не се прилага water мкг/дм3 (сумарно с др. в-ва от групата на дрините) средногодишна стойност -7777 -7777 No 0.01 No -7777 -7777 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага CW2 CW6 не се прилага Shannon diversity index (тинест субстрат) всяка отделна стойност 0.92 0.92 No 0.69 No 0.50 0.31 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага CW1 CW3 CW4 CW5 CW-BL1 Резултатите от интеркалибрационното упражнение се прилагат в оценката на състоянието на националния тип карайбрежни води, който съотвеества на общия интеркалибрационен тип с Румъния. Shannon diversity index (смесен субстрат) всяка отделна стойност 0.89 0.89 Yes 0.69 Yes 0.49 0.29 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага CW1 CW2 CW3 CW4 CW5 CW6 CW-BL1 Резултатите от интеркалибрационното упражнение се прилагат в оценката на състоянието на националния тип карайбрежни води, който съотвеества на общия интеркалибрационен тип с Румъния. AMBI всяка отделна стойност 0.83 0.83 Yes 0.53 Yes 0.39 0.21 Y QE1-3 Benthic invertebrates не се прилага CW1 CW2 CW3 CW4 CW5 CW6 CW-BL1 Резултатите от интеркалибрационното упражнение се прилагат в оценката на състоянието на националния тип карайбрежни води, който съотвеества на общия интеркалибрационен тип с Румъния. M-AMBI всяка отделна стойност 0.85 0.85 Yes 0.55 Yes 0.39 0.20 Y Y Естествените ВТ на територията на БДЧР се отнасят към 3 категории: реки, езера (преходни води), крайбрежни води. При извеждане на класиф. с-ма по отношение на реките и езерата са използвани и данни за общите физико-химични ЕК и за хидроморфологичните ЕК (експертно мнение). Подходи за избор на БЕК: Реки –макробезгръбначна фауна, макрофити, рибна фауна, фитобентос. Изключения: БЕК “фитопланктон” не се планира за реките в Черноморския район, тъй като водните количества са малки и не позволяват поддържането на устойчиво собствено съобщество на фитопланктона. За типове R2, R4 има класиф. с-ма за макрофити, но при оценката на статуса те имат подкрепящ характер поради липсата на достатъчно макрофити или липсата на потопени или плаващи такива. За ихтиофауна не са нормирани индекси за оценка на възрастовата структура;за тип R 15 не е развита класиф. с-ма за оценка на статуса, поради спецификата на типа – липса на риби или недостатъчно риби; изведената класиф.с-ма не е приложима за пресъхващите реки или много малки реки (от разл. типове) тъй като рибната фауна липсва или е вторично привнесена от др. екосистеми и се изключва от оценката на състоянието. За ВТ преходни води - езера са нормирани всички задължителни БЕК: фитопланктон, макробезгръбначна фауна, макрофити (покритосеменни и макроводорасли), ихтиофауна. Изключения: По отношение на БЕК ихтиофауна не са нормирани индекси за оценка на възрастовата структура и присъствие на чуствителни видове. Не е нормиран и не се използва при оценката БЕК фитобентос, тъй като не е подходящ индикатор за типовете езера в Черноморски район. За крайбр. води са нормирани всички задължителни БЕК: фитопланктон, макрофити и макробезгръбначна фауна. Макрофитите не са нормирани по отношение на тип: CW602210 и CW602321. Тези типове са с тинест субстрат или са с по-голяма дълбочина и не позволяват масово развитие на индикаторните видове. За извеждане на границите м/у класовете за качество по отношение на реките и преходните води – езера са използвани 3 подхода: 1. реални данни от пунктове с различен статус. 2. моделиране на класове екологично качество, за които няма данни 3. експертна оценка. Крайбрежни води:1. Биомаса на фитопланктона-за извеждането на реф. стойности е ползван дългосрочен набор от данни. Стойностите са изведени по сезони. Типовете са групирани в 2 групи, в зависимост от факторите течения и вълнение. Кл. с-ма е развита за 2-те групи от типове. За реф. стойност се приема медианата на многогодишни данни за референтния период (1954-1970) по сезони. За граница между лошо и мн.лошо състояние се приема 90 персентил от дългосрочен набор от данни от периода на интензивна еутрофикация (1983-1990). Границите м/у др.състояния са изведени на експертна оценка. 2.Хл."а” - за реф. стойност е взет 10 персентил за всеки сезон от периода 1990-2006. Граница е проверена чрез на стойностите за биомаса на фитопланктона от реф. период и 10-ти персентил по сезони за периода 1990-2006. Границата за мн. лош статус е 90 персентил от сезонните данни от цитирания период. Границите между др. класове са изведени на експертна оценка.3.Реф. стойност за прозрачност по Секи е определена чрез корел. зависимост между хл. "а" и прозрачността. 4.За TRIX е приложена оригиналната класификация за Адриатическо море.5.Индекс на Shannon (макрозообентос): Типовете са групирани в 2 гр., в зависимост от фактора дънен субстрат. Кл. система е развита за типове с тинест или със смесен/пясъчен субстрат. Поради липса на исторически данни реф. стойности на индекса са изведени на базата на най-добрите налични съвременни условия и експертна оценка. За ВТ с тинест седимент се използва и критерий - наличие на най-малко 25 вида в проба за определяне на най-добрите съвременни условия, спрямо които се извеждат референтните. Границите между състоянията са определени като се приема, че различните класове заемат равни интервали (по 20%) от целия възможен интервал на статуса. 6.AMBI - референтната стойност е изведена на база доминиране на чувствителни и индеферентни видове, а стойността за мн.лошо състояние-на база доминиране на опортюнисти от първи и втори ред. Граничните ст-ти са както изведените от Borja et al., (2000, 2003) и Muxica et al., (2005). AMBI е оптимизиран за условията на Ч. море, чрез преместване на видове от една еколог. група в друга. 7.M-AMBI -границите между класовете са както установените при интеркалибрацията в Северния Атлантик (Borja et al., 2006). Индексът е адаптиран за Ч. море, чрез специф. стойности на индекса на Шенън и на видовото богатство S.8 S/W. Стойностите за реф. условия за относителна повърхност (S/W) на макрофитобентоса са изведени на исторически данни. Граничните стойности за екол. класове са изведени въз основа на реални данни и експертна оценка.9.EEI. Граничните стойности за EEI са изведените от Orfanidis at al., 2001, като се използва процентно съотношение на биомасата на видовете, а не на процентното им покритие. Модифицираните ВТ на територията на БДЧР биват: СМВТ типологизирани като «реки» и СМВТ типологизирани като «езера». Последните се отнасят към категория «преходни води». Не са идентифицирани крайбрежни СМВТ. Изборът на БЕК и метрики, за които е разработена класификационна система е съобразен с изискванията на РДВ 2000/60/ЕС. Като подкрепящи елементи при извеждане на класификационната система по отношение на реките и езерата са използвани и данни за общите физико-химични ЕК и за хидроморфологичните ЕК (по експертно мнение, ако не когато измененията не са свързани с основната модификация на ВТ). Подходи за избор на БЕК: 1. СМВТ типологизирани като "река”: -За макрофитната флора се приема, че скалата за екологичния статус съвпада със скалата за ЕП. След натрупване на повече данни в рамките на Първия ПУРБ скалите ще бъдат преразгледани. - Скалата за оценка на ЕП по фитобентос не се различава от тази за естествените ВТ, тъй като този БЕК слабо зависи от модификациите на речното течение. - Скалите за оценка на макробезгръбначната фауна също съвпадат, поради слабото влияние на хидроморфологичните промени върху състоянието му. - За ихтиофауната е предложена различна скала за оценката на ЕП. За целта скалата изведена за естествените езера е модифицирна като диапазона за МЕП е разширен, а останалите стойности на ЕП са с една "стъпка" по-ниски от тези за естествените ВТ. 1. СМВТ типологизирани като "езера": -За БЕК фитопланктон няма различие в скалите за оценка на статуса и ЕП, тъй като се приема, че този БЕК не зависи от хидроморфологичната модификация. -По отношение на макрофитите няма разлика в системите за оценка спрямо естествените ВТ. Те имат само подкрепящо значение при оценката на статуса във връзка със значителната вариация на водното ниво и/или зарибяване с растителноядни видове риби. Не е нормиран и не се използва при оценката БЕК фитобентос, тъй като не е подходящ индикатор за типовете езера представени в Черноморски район. -Макрозообентос. За СМВТ езера (не язовири) скалите за оценка по МЗБ съвпадат с тези на естествените езера. При СМВТ - язовири - се използват различни скали за оценка. Към настоящия момент се използват само данни за характеризиране на показателя "обилие на бентосната безгръбначна фауна". Предстои внедряването на методики за характеризиране на състава и трофичния статус на бентосната фауна по време на Първия ПУРБ, във връзка с необходимостта от натрупване на данни за по-дълъг период от време. -Ихтиофауна: за типове L9 и L10 няма разработена методика за оценка на състоянието по рибна фауна. В рамките на Първия ПУРБ предстои разработване на такива системи за оценка. -Изключения: За 5 ВТ от тип L9 (Варненско и Белославско езеро и каналите, които ги свързват по между им и с Варненски залив) оценката на състоянието е извършена с използване на БЕК макрофити и макробезгръбначана фауна, но на експертна оценка (не са приложени изведените методики). 1. При оценката на екологичното състояние се използва подходът „one out-all out”, ако всички БЕК имат еднаква представителност за съответната категория и тип ВТ. В част от ВТ, на експертна оценка, е дадена по-голяма тежест на най-представителния за съответния тип и категория водно тяло БЕК. Оценката е направена на база на биологични данни за реки и езера, които са обследвани през 2009 г и крайбрежни морски води, обследвани през 2007-8г. Когато в едно ВТ са обследвани повече от един пункт и оценката на екологичното състояние е хетерогенна е правен анализ на представителността на пунктовете. Когато пунктовете са равнопоставени е приложен принципа „one out – all out”. При определянето на „много добро” състояние, в оценката се разглеждат и поддържащите хидроморфологични ЕК, но само за допълнително характеризиране. Оценката на ВТ на база хидроморфологични ЕК е изготвена чрез експертно отсъждане и предстои да бъде валидирана в рамките на Първия ПУРБ. При определянето на „много добро” и “добро” състояние се разглеждат и поддържащите физико-химични елементи за качество. За оценка на общото физико-химично състояние е използвана 5-степенна класификационна система. Границата между лошо и мн. лошо състояние се използва за допълнително разграничаване на степента на "влошаване" на статуса, подпомага интерпретацията на резултатите за БЕК и се използва за прецизиране на програмите от мерки. При оценката на екологичното състояние, обаче също е даден приоритет на БЕК, тъй като скалата за оценка по ФХЕК ще бъде прецизирана по време на изпълнението на първия ПУРБ след натрупване на данни. Изключения: За отделни специфични типове/ВТ принципа „one out – all out” не се прилага. Някои БЕК са оценявани само като подкрепящи елементи или са изключвани от оценката. За ВТ категория реки и СМВТ типологизирани като реки: БЕК макрофити имат само подкрепящ характер при оценката на типове R2, R4 поради липсата на достатъчно макрофити или липсата на потопени или плаващи такива (необходими за изчисляване на изведените метрики); не се извършва оценка на възрастовата структура на рибните популации; при оценка на състоянието на речните ВТ от тип R15 (изворен тип) рибната фауна не се включва в оценката поради специфичните условия; за пресъхващите реки или много малки реки (от разл. типове) рибната фауна се изключва от оценката на състоянието, тъй като липсва или е вторично привнесена от др. екосистеми. За ВТ категория езера и СМВТ и ИВТ типологизирани като езера: ВТ тела естествени или СМВТ езера (без язовири) се отнасят към категорията “преходни води”. Тази категория не беше идентифицирана досега и представените методи за оценка са първоначално определени. В определянето на състоянието на тези ВТ голям дял има експертната оценка. БЕК макрофити - имат само подкрепящо значение при оценката на статуса в язовирите, във връзка със значителната вариация на водното ниво и/или зарибяване с растителноядни видове риби; БЕК макрозообентос - имат само подкрепящо значение при оценката на статуса в някои язовири. БЕК ихтиофауна - за типове L9 и L10 няма метод за оценка на статуса на рибната фауна, тя не участва в оценката на статуса. При всички язовири рибната фауна има подкрепящ характер в оценката, тъй като е резултат от изкуствено зарибяване.БЕК фитобентос – не се мониторира и не се използва при оценката на състоянието на езерните ВТ, тъй като не е подходящ индикатор за типовете представени в Черноморски район. Крайбрежни води: При оценка на статуса по фитопланктон се прилага принципът “one out-all-out” спрямо данните за всеки сезон. Оценката на общото екологично състояние не включва БЕК макрофитобентос, поради това че индексите за оценка не са интеркалибрирани с Румъния. БЕК фитопланктон и ФХЕК не са мониторирани през изминалия период и не участват при формирането на оценката.2.Химично състояние. При оценката на химичното състояние се използват данните за съдържанието специфични и на 29 бр. приоритетни вещества във ВТ. Четири приоритетни вещества (brominated diphenil ethers, C10-C13 choroalkans, DEHP, tributiltin compounds) не са мониторирани поради това, че предстои внедряване на методи за анализ. Оценката на съдържанието на специфични замърсители им във водите се извърши съгласно Наредба №7/1986г.; Наредба №4/2000г. и изведени СКОС. Подходът за оценка е усредняване на стойностите за двегодишен период (2008-2009) и прилагане на нормата към средната стойност.Оценката на химично състояние по приоритетни вещества е съобразно изведените ПДК в Директива N2008/105/ЕС, като са ползвани, както МДК, така и средногодишни стойности, където е приложимо.При оценката на химичния статус се прилага принципа "one out - all out”-ако едно вещество покаже несъответствие с нормите химичния статус се определя като “лош”. ХЕК не са мониторирани през изминалия период в крайбрежните води и липсва оценка на химичния им статус. Основната цел на ПУРБ е поддържане и по възможност подобряване на екологичния статус/потенциал за ВТ в добро и много добро състояние, както и достигане на добър екологичен статус/потенциал за ВТ в умерено, лошо и много лошо състояние и/или предотвратяване на влошаването му. Състоянието на ВТ е определено, като са използвани класификационни системи за отделните категории води, разработени по Проект “Разработване на Планове за управление на речните басейни”, финансиран със средства по ОПОС. Целите са поставени съобразно ангажиментите на Р България по различните европейски директиви, транспонирани в българското законодателство. За тази цел първата цялостна оценка на статуса/потенциала по основните елементи (биология, хидроморфология, физико-химия) в периода 2007-2009 г. се приема за базова отправна точка (baseline). За повечето ВТ в България комплексна оценка по БЕК и някои подкрепящи елементи е извършена през 2009 г. В периода на изпълнение на първия ПУРБ 2010-2015 г. е предвидено да се оценят тенденциите (trend analysis) по елементите за качество от РДВ за всички ВТ, за оценка на "no deterioration" спазвайки принципа „one out – all out” за БЕК и стандартите за качество за физико-химия и хидроморфология (за хидроморфология още не са разработени). Биологичните елементни за качество са основен критерий при оценката на тенденциите в статуса и потенциала на повърхностните ВТ. РДВ изисква всички повърхностни водни тела да бъдат класифицирани на базата на тяхното екологично състояние в един от петте класа: „Много добро”, „Добро”, „Умерено”, „Лошо” и „Много лошо”. Целта повърхностните водни тела да достигнат или поддържат добро състояние до 2015 г., без да се допуска каквото и да е влошаване на съществуващото състояние. Екологичните цели са изведени на базата на определеното по класификационна система състояние и изискванията, залегнали в нормативната уредба, транспонирала съществуващите Директиви на ЕС. На база на общите цели са определени оперативни цели (подцели) за повърхностните водни тела съобразно видовете натиск и източниците на въздействие. Най-общо те са насочени към: - редуциране на товарите от органични вещества, N и P; - недопускане замърсяването на водите, предназначени за ПБВ; - недопускане на замърсяване с приоритетни и специфични вещества; - запазване на добро количествено състояние на повърхностните води; - защита от вредното въздействие на водите; - възстановяване непрекъснатостта на реките и на нормалния хидрологичен режим; - опазване на местообитания и биологични видове. За постигането на тези цели/подцели е разработена Програма от мерки, включваща следните основни групи мерки: 1. Мерки, имащи за цел редуциране на товарите от органични вещества, N и P вследствие на замърсяване от точкови и дифузни източници: - изграждане на канализация и ПСОВ за населени места над 2000 е.ж. и над 10 000 е.ж.; - изграждане на ПСОВ за населени места под 2000 е.ж. (с канализация или в СОЗ); - реконструкция, разширение и модернизация на съществуващи ПСОВ; - прилагане на добри земеделски и фермерски практики; - закриване и рекултивация на депа за битови отпадъци; - премахване на нерегламентирани сметища; - контрол по спазване на условията в разрешителните за заустване и при необходимост преразглеждане на условията; - залесяване на голите площи във вододайните зони на язовирите; - възстановяване първоначалния обем на язовири и използването им като капан за биогени. 2. Мерки, имащи за цел недопускане замърсяването на водите, предназначени за ПБВ: - изграждане на СОЗ около водоизтоизточници, предназначени за ПБВ 3. Мерки, имащи за цел недопускане замърсяването на водите с приоритетни и специфични вещества: - изграждане на ПСОВ за производствени отпадъчни води; - контрол по спазване на условията в комплексните разрешителните и при необходимост преразглеждане на условията; - закриване и рекултивация (или реконструкция) на депо за промишлени отпадъци; - контрол на дейности по предаване и транспортиране на нефтосъдържащи отпадъци; - контрол на замърсяването с нефт и/или нефтоводни смеси; - осигуряване на оборудване за ликвидиране на локални замърсявания в акваторията (скимър, бонови заграждения и др.); - контрол върху прилагането на препарати за растителна защита; - спазване на условията за съхраняване и транспорт на препарати за растителна защита. 4. Мерки, целящи запазване на добро количествено състояние на повърхностните води: - ремонт и поддържане на язовири; - контрол на водовземанията. 5. Мерки, свързани със защита от вредното въздействие на водите - ремонт и поддържане на потенциално опасни язовири; - възстановяване на компрометирани диги; - поддържане на съществуващи корекции; - почистване на речните корита. 6. Мерки, свързани с възстановяване непрекъснатостта на реките и на хидроморфологичния режим: - бракуване и премахване на бентови съоръжения; - изграждане на рибни проходи; - контрол и ограничаване добива на инертни материали от речното корито 7. Мерки, свързани с опазване на местообитания и биологични видове: - възстановяване и поддържане на водния режим в заливна гора; - разширяване на стари и създаване на нови водни площи; - подобряване и поддържане на хидрологичния режим във влажна зона; - ограничаване еутрофикацията на влажна зона; - възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост; - провеждане на контрол върху бракониерството; - въвеждане на забрани за улов през размножителните периоди на рибите и други хидробионти; - превантивни мерки срещу инвазия на неместни видове; - зарибяване и други мероприятия за подкрепа на устойчивото развитие на рибните ресурси. На този етап в БД не е определена числената стойност на ефекта от прилагането на мерките. Проект по „Оперативна програма Околна среда 2007-2013”: „Определяне на референтни условия и максимален екологичен потенциал за типовете повърхностни води (реки и езера) на територията на Р България”. Изпълнител: Консорциум за Биомониторинг http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект по „Оперативна програма Околна среда 2007-2013”: „Разработване на класификационна система за оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал на определените типове повърхностни води (реки и езера) на територията на РБългария (на база на типология по система „Б”)”. Изпълнител: Консорциум за Биомониторинг http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Оценката на състоянието на ВТ се основава на най-представителния за съответната категория и тип БЕК. Като подкрепящи при извеждане на класиф. система по отношение на реките и езерата са използвани и данни за общите ФХЕК и за ХМЕК (експертно мнение). Водещи при оценката на екологичния статус са БЕК, тъй като системите за оценка по ФХЕК и ХМЕК предстои да бъдат валидирани и прецезирани по време на Първия ПУРБ. Случаите на несъответсвие между системите за оценка по БЕК и ФХЕК са обект на стратегията за проучвателен мониторинг. По отношение на крайбрежните морски води ФХЕК и ХМЕК не са мониторирани до момента и не участват във формирането на оценката на състоянието. Представената оценка на състоянието се основава на мониторингови данни от следните БЕК: "реки" и "СМВТ типологизирани като реки": фитобентос и макрозообентос; макрофитите участват в оценката на част от ВТ; риби - участват в оценката на представителни ВТ (не се прилагат за малки и пресъхнали реки); езера (преходни води) - фитопланктон, макрозообентос; рибите се отчитат само за представителните ВТ (за малки и плитки езера не участват в оценката, а имат информативен характер); макрофитите също имат само информативен характер; за ВТ от тип L10 статусът е определен на експертна оценка; СМВТ - язовири: БЕК фитопланктон има водеща роля в оценката на състоянието; допълнително са характеризирани и макрозообентос, риби и макрофити (ако са налични) – за информация;за част от ВТ оценката е базирана само на информация от ФХЕК; крайбрежни води - оценката на състоянието е определена въз основа на данни за макрозообентос; Източници на оценката по ВТ: реки-чрез всички представителни БЕК - 28 %, на база БЕК макрозообентос - 59 %, експертна оценка -13%;езера (преходни) - чрез всички представителни БЕК -27%, ФХЕК - 13%,експертна оценка 60%; язовири- чрез всички представителни БЕК -54%, ФХМЕК-31%;експертна оценка - 15%; крайбрежни води - 100% въз основа на данни от дънна фауна. Оценката на състоянието на естествените, СМВТ, ИВТ повърхностни води се основава на от проведен мониторинг в представителни пунктове. Изследвано е съдържанието на специфични вещества във води. За оценка на химичния статус се прилага съществуващата Българска норамтивна уредба (Наредба N7/1986 за показатели и норми за определяне на ачеството на течащите повърхностни води, Наредба N4/2000 за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми) и резултат от общствена поръчка по ОПОС "Определяне на стандарти за химиченото състояние на повърхностните води", както следва: - феноли, нефтопродукти, Cr6+, Cr3+, As, Ag, флуориди, СПАВ анийонактивни, цианиди - по Наредба 7; - Zn, Cu- по Наредба 4, aldrin, dieldrin, endrin, isodrin, prometon, propazine, ametrine, terbutryn, 1.4 dichlorobenzene, 1.2 dichlorobenzene, o,p DDT+p,p DDT, benzo-a-antarcene, fluoranthene - по резултатите от поръчката "Определяне на стандарти за химиченото състояние на повърхностните води". За част от веществата не е определен СКОС, а оценката е извършена спрямо границата на определяне на използваните методи. Това са веществата: terbutryne - 0.01 мкг/дм3, dichlorodifluoromethane - 10 мкг/дм3, Антимон - 0.2 мкг/дм3. Оценката е извършена спрямо средногодишните концентрации на замърсителите. По отношение на крайбрежните морски води не е провеждан мониторинг на химическия статус. По отношение на водите в уязвимите зони мониторингът все още не е приключил; по отношение на водите за къпане - ежегодни доклади се извършват от Министерството на здравеопазването; За защитените зони, включени в Натура 2000, както и за водите предназначени за естествено обитаване от рибни видове и черупкови организми оценката е извършена както за останалите повърхностни ВТ; по отношение на водите предназначени за питейно-битови нужди - оценката е извършена съгласно специфичните изисквания спрямо водите предназнчени за питейно-битово водоснабдяване; Проект BUL/00/07 „Capacity building aimed at the development of a Pilot Programme of measures for the Black Sea River Basin Management Plan of coastal water bodies at risk - Bourgas bay and Varna bay. Изпълнител: ARCADIS Belgium http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект по „Оперативна програма Околна среда 2007-2013”: „Определяне на референтни условия и максимален екологичен потенциал за типовете повърхностни води (реки и езера) на територията на Р България”. Изпълнител: Консорциум за Биомониторинг http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект по „Оперативна програма Околна среда 2007-2013”: „Определяне на стандарти за качество за химичното състояние на повърхностните води ”. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект по „Оперативна програма Околна среда 2007-2013”: „Разработване на класификационна система за оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал на определените типове повърхностни води (реки и езера) на територията на РБългария (на база на типология по система „Б”)”. Изпълнител: Консорциум за Биомониторинг http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Значителните точкови източници на замърсяване са определени въз основа на следните критерии: -ПСОВ над 10000 е.ж. без пречистване или с механично пречистване на отпадъчните води -ПСОВ над 10000 е.ж. с биологично стъпало, когато пречистването на отпадъчните води не осигурява спазването на емисионните им ограничения. -ПОСВ под 10000 е.ж., които се заустват във ВТ, подложени на високо натоварване от други източници и са с влошен асимилативен капацитет; -Индустриални източници, които не осигуряват постигането на индивидуалните емисионни ограничения -Животновъдни ферми които не осигуряват постигането на индивидуалните емисионни ограничения - Реки, внасящи значителен товар в крайбрежните морски води. Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от контролен мониторинг на емитери, заустващи отпадни води, извършван от РИОСВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от стартиралите през 2008 г. програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни и подземни води на БДЧР - Варна, осъществявани съгласно изискванията на чл. 8 от РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от мониторинг на имисионното състояние на повърхностни и подземни води, в рамките на националната мрежа за мониторинг на водите – до 2007 г. включително http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни от издадени разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция Черноморски район – заустване на отпадъчни води, водоползване за питейни нужди, напояване, промишлени нужди, добив на инертни материали, хидроенергетика, изграждане на съоръжения и системи във водните обекти http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни налични в Басейнова дирекция за Черноморски район от други национални институции и ведомства, имащи отношение към управлението на водите в Р България и провеждащи дейности по мониторинг на количествени и качествени компоненти на повърхностни и подземни води – НИМХ, МЗ, МЗГ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект 03/07746/Al „Evaluation of the impact from land-based activities on the marine & coastal environment, ecosystems & biodiversity in Bulgaria” („Оценка на въздействието на наземн-базирани дейности върху морските и крайбрежни екосистеми и биоразнообразие в България”). Изпълнител: Ecolas N.V. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект „Интегрирано управление на водите в Република България”, реализиран от Правителството на Япония чрез Японската Агенция за международно сътрудничество JICA. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от провеждан собствен мониторинг на отпадни води от титулярите на издадени разрешителни за заустване. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Понастоящем липсва методика за количествена оценка на внасяния във ВТ товар от дифузни източници на замърсяване. Въз основа на проектни разработки (Демонстрация на екологични подходи за възстановяване в басейна на р. Камчия) и експертно познаване на района следните източници са приети като значими: - характер на земеползването - малки населени места без изградена канализационна система -депа за отпадъци, неотговарящи на европейските изисквания – без изолираща подложна повърхност и дренажна система. Значението им е определено на база разработка „Оценка на замърсяването от депа за отпадъци в Черноморски басейнов район.” Проект „Интегрирано управление на водите в Република България”, реализиран от Правителството на Япония чрез Японската Агенция за международно сътрудничество JICA. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от мониторинг на имисионното състояние на повърхностни и подземни води, в рамките на националната мрежа за мониторинг на водите – до 2007 г. включително http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект 03/07746/Al „Evaluation of the impact from land-based activities on the marine & coastal environment, ecosystems & biodiversity in Bulgaria” („Оценка на въздействието на наземн-базирани дейности върху морските и крайбрежни екосистеми и биоразнообразие в България”). Изпълнител: Ecolas N.V. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни от издадени разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция Черноморски район – заустване на отпадъчни води, водоползване за питейни нужди, напояване, промишлени нужди, добив на инертни материали, хидроенергетика, изграждане на съоръжения и системи във водните обекти http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от контролен мониторинг на емитери, заустващи отпадни води, извършван от РИОСВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от провеждан собствен мониторинг на отпадни води от титулярите на издадени разрешителни за заустване. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от стартиралите през 2008 г. програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни и подземни води на БДЧР - Варна, осъществявани съгласно изискванията на чл. 8 от РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни налични в Басейнова дирекция за Черноморски район от други национални институции и ведомства, имащи отношение към управлението на водите в Р България и провеждащи дейности по мониторинг на количествени и качествени компоненти на повърхностни и подземни води – НИМХ, МЗ, МЗГ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Водоползванията от повърхностни води са класифицирани като значими на база количеството на ползваната вода към средния многогодишен оттока на реката в участъка на водовземане, респективно към завирения обем при водоползване от язовири. По отношение на крайбрежните води не е проведен мониторинг и не е разработена методика за оценка на въздействието върху хидроморфологията на ВТ. Поради това този критерий не участва в определяне на състоянието им и съответно не се отчитат и източниците на въздействие върху хидроморфологията. Методологията за определяне на други видове значимо въздействие включва 2 етапа: 1. Идентифициране на други възможно въздействие (различни от гореизложените). 2. Събиране на налична информация за степента на значимост на установените въздействия върху водните екосистеми. На територията на Черноморски басейнов район са идентифицирани следните въздействия, разглеждани като значими на база информация за ефекта, който са оказали върху екосистемите или хидротехническите съоръжения: 1. Констатирано е развитие на неместен вид мида – Dreisena polymorpha (Мида – зебра). Видът е регистриран в следните водни обекти: яз. „Тича”, Шабленско езеро, яз. “Ясна поляна” и яз. Камчия”. Условията в цитираните водни тела се оказаха благоприятни за масовото развитие на вида - през 2006 г. той причини сериозни проблеми, свързани с експлоатацията на хидротехническите съоръжения на яз. „Тича”, а понастоящем силно е променил структурата на бентосното съобщество в Шабленско езеро. 2. Тралирането на морското дъното с цел улов на рапани влияе негативно на дънните съобщества като директно разрушава повърхностния слой на седимента, където са концентрирани дънните организми. 3. Въвеждането на нечерноморски видове чрез баластните води, вече сериозно е променило екосистемата на Черно море и продължава да е една от основните заплахи. Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от контролен мониторинг на емитери, заустващи отпадни води, извършван от РИОСВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни от издадени разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция Черноморски район – заустване на отпадъчни води, водоползване за питейни нужди, напояване, промишлени нужди, добив на инертни материали, хидроенергетика, изграждане на съоръжения и системи във водните обекти http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект „Интегрирано управление на водите в Република България”, реализиран от Правителството на Япония чрез Японската Агенция за международно сътрудничество JICA. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от мониторинг на имисионното състояние на повърхностни и подземни води, в рамките на националната мрежа за мониторинг на водите – до 2007 г. включително http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от провеждан собствен мониторинг на отпадни води от титулярите на издадени разрешителни за заустване. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от стартиралите през 2008 г. програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни и подземни води на БДЧР - Варна, осъществявани съгласно изискванията на чл. 8 от РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни налични в Басейнова дирекция за Черноморски район от други национални институции и ведомства, имащи отношение към управлението на водите в Р България и провеждащи дейности по мониторинг на количествени и качествени компоненти на повърхностни и подземни води – НИМХ, МЗ, МЗГ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект 03/07746/Al „Evaluation of the impact from land-based activities on the marine & coastal environment, ecosystems & biodiversity in Bulgaria” („Оценка на въздействието на наземн-базирани дейности върху морските и крайбрежни екосистеми и биоразнообразие в България”). Изпълнител: Ecolas N.V. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html На база на наличната информация за източниците на натиск, данните за състоянието на ВТ и експертно познаване на тяхното развитие във времето е оценено въздействието им върху ВТ. По отношение на точковите източници значимостта на всеки вид въздействие е определена на база информация за количеството на заустваните товари (годишно) и състоянието на ВТ, в които се заустват тези товари. Товарът е определен на база данните за годишното количество на заустените отпадъчни води и средната концентрация на замърсителите в тях за всеки източник. На база информация за отделните точкови източници се оценява сумарния вток на замърсители за ВТ. По отношение на дифузните източници значимостта на всеки вид въздействие е определена на база експертна оценка за значимостта на видовете източници и информация за състоянието на ВТ, върху които те въздействат (тоест, в чийто водосбор попадат). По отношение на други видове значими въздействия - значимостта на всеки вид въздействие е определена на база експертна оценка и събиране на информация за ефекта на въздействието върху екосистемите (публикации и др.) или хидротехническите съоръжения. Основните въздействия регистрирани като резултат от натиска, който упражняват основните източни върху водните екосистеми са следните: - замърсяване с органични вещества, азот и фосфор от населени места; - непостоянен речен отток, съчетан със замърсяване от населени места под 2000 е. ж. без ПСОВ; - замърсяване с азот, фосфор, хлориди, карбонатни съединения и сулфити от индустриални източници; - замърсяване с минерални форми на азот и фосфор от дифузни източници (земеделски практики); - еутрофикационни процеси, съпроводени с ежегодни цъфтежи на фитопланктон (Варненско и Белославско езеро); Проект 03/07746/Al „Evaluation of the impact from land-based activities on the marine & coastal environment, ecosystems & biodiversity in Bulgaria” („Оценка на въздействието на наземн-базирани дейности върху морските и крайбрежни екосистеми и биоразнообразие в България”). Изпълнител: Ecolas N.V http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни от издадени разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция Черноморски район – заустване на отпадъчни води, водоползване за питейни нужди, напояване, промишлени нужди, добив на инертни материали, хидроенергетика, изграждане на съоръжения и системи във водните обекти http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект „Интегрирано управление на водите в Република България”, реализиран от Правителството на Япония чрез Японската Агенция за международно сътрудничество JICA. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни налични в Басейнова дирекция за Черноморски район от други национални институции и ведомства, имащи отношение към управлението на водите в Р България и провеждащи дейности по мониторинг на количествени и качествени компоненти на повърхностни и подземни води – НИМХ, МЗ, МЗГ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от мониторинг на имисионното състояние на повърхностни и подземни води, в рамките на националната мрежа за мониторинг на водите – до 2007 г. включително http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от провеждан собствен мониторинг на отпадни води от титулярите на издадени разрешителни за заустване. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от стартиралите през 2008 г. програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни и подземни води на БДЧР - Варна, осъществявани съгласно изискванията на чл. 8 от РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от контролен мониторинг на емитери, заустващи отпадни води, извършван от РИОСВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html На база на наличната информация за източниците на натиск, данните за състоянието на ВТ и експертно познаване на тяхното развитие във времето е оценено въздействието им върху ВТ. По отношение на точковите източници значимостта на всеки вид въздействие е определена на база информация за количеството на заустваните товари (годишно) и състоянието на ВТ, в които се заустват тези товари. Товарът е определен на база данните за годишното количество на заустените отпадъчни води и средната концентрация на замърсителите в тях за всеки източник. На база информация за отделните точкови източници се оценява сумарния вток на замърсители за ВТ. По отношение на дифузните източници значимостта на всеки вид въздействие е определена на база експертна оценка за значимостта на видовете източници и информация за състоянието на ВТ, върху които те въздействат (тоест, в чийто водосбор попадат). По отношение на други видове значими въздействия - значимостта на всеки вид въздействие е определена на база експертна оценка и събиране на информация за ефекта на въздействието върху екосистемите (публикации и др.) или хидротехническите съоръжения. Основните въздействия регистрирани като резултат от натиска, който упражняват основните източни върху водните екосистеми са следните: - замърсяване с органични вещества, азот и фосфор от населени места; - непостоянен речен отток, съчетан със замърсяване от населени места под 2000 е. ж. без ПСОВ; - замърсяване с азот, фосфор, хлориди, карбонатни съединения и сулфити от индустриални източници; - замърсяване с минерални форми на азот и фосфор от дифузни източници (земеделски практики); - еутрофикационни процеси, съпроводени с ежегодни цъфтежи на фитопланктон (Варненско и Белославско езеро); Проект „Интегрирано управление на водите в Република България”, реализиран от Правителството на Япония чрез Японската Агенция за международно сътрудничество JICA. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от стартиралите през 2008 г. програми за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни и подземни води на БДЧР - Варна, осъществявани съгласно изискванията на чл. 8 от РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от провеждан собствен мониторинг на отпадни води от титулярите на издадени разрешителни за заустване. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от мониторинг на имисионното състояние на повърхностни и подземни води, в рамките на националната мрежа за мониторинг на водите – до 2007 г. включително http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни на Басейнова дирекция Черноморски район от контролен мониторинг на емитери, заустващи отпадни води, извършван от РИОСВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни от издадени разрешителни за водоползване от Басейнова дирекция Черноморски район – заустване на отпадъчни води, водоползване за питейни нужди, напояване, промишлени нужди, добив на инертни материали, хидроенергетика, изграждане на съоръжения и системи във водните обекти http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект 03/07746/Al „Evaluation of the impact from land-based activities on the marine & coastal environment, ecosystems & biodiversity in Bulgaria” („Оценка на въздействието на наземн-базирани дейности върху морските и крайбрежни екосистеми и биоразнообразие в България”). Изпълнител: Ecolas N.V. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Данни налични в Басейнова дирекция за Черноморски район от други национални институции и ведомства, имащи отношение към управлението на водите в Р България и провеждащи дейности по мониторинг на количествени и качествени компоненти на повърхностни и подземни води – НИМХ, МЗ, МЗГ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html

Относно източниците на въздействие: липсва количествена оценка на натоварването от дифузни източници;липсва количествена оценка на въздействието в/у морф. характеристики на крайбрежните ВТ;липсва количествена оценка на ефекта от въвеждане на неместни видове и критерии за извършване на такава; липсват критерии за оценка на ефекта от климатичните промени; 2.Относно оценката на състоянието: липсват с-ми за оценка за всички БЕК, покриващи всички идентиф. видове натиск и всички задължителни характеристики на БЕК; не са прецезирани границите между типовете за “реки” и “СМреки”. Не са определени границите между категориите "реки" и "естуари";липсват с-ми за оценка на статуса (риби, фитобентос, зообентос) в естуари; необходимо е допълнително валидиране на с-мата за оценка на статуса на преходните води (езера); не се извършва оценка на състава и троф. статус на бентосната фауна в езера/язовири. Липсва с-ма за оценка на възрастовата структура при рибите.Липсва с-ма за оценка на статуса на рибната фауна за тип L9иL10. Липсва оценка на присъствието на чувств. видове риби в езера/язовири; повечето с-ми за оценка не са адаптирани към СМВТ; не са нормирани показатели за разнообразие, численост и видов състав на фитопланктон в крайбрежните води;не са нормирани на показатели за численост и дълбочина на разпределение/покритие за макрофитобентос;липсва с-ма за оценка на всички възможни въздействия в/у крайбрежните води;не е извършен мониторинг на фитопланктон, ФХЕК, ХЕК и ХМЕК в крайбрежните води;липсва с-ма за оценка на статуса по ХМЕК за крайбрежните води;с-мите за оценка по БЕК макрофитобентос не са интеркалибрирани с Румъния и не участват в оценката на статуса на крайбрежните води;при оценка на хим. статус на ВТ, са разгледани само 29 приоритетни вещества. С-мите за оценка на статуса на ХМЕК и ФХМЕК не са съгласувани със с-мите за оценка по БЕК. Липсват методи за оценка на необходимия бр. пунктове/пробовземания с цел повишаване достоверността на оценката на статуса на ВТ. Планираните действия с цел избягване на неточностите и попълване на празнините от данни са както следва: - планирани са проучвателни мерки за оценка на ефекта от инвазивните видове в засегнати ВТ - предстои валидиране и прецизиране на границите между типовете ВТ - предстои обособяване на ВТ “преходни води в устията на реките -естуари” и развитие на системи за оценка на състоянието им - предстои валидиране на избраните методи за оценка и развитие на липсващи методи за преходните води (езера) - предстои развитие на липсващи методи за оценка за останалите ВТ - предстои внедряване на методи за анализ на 4 бр. приоритетни вещества (brominated diphenil ethers, C10-C13 choroalkans, DEHP, tributiltin compounds); оценката на химичния статус ще бъде допълнена и прецизирана - несъответствията в оценките по БЕК и ФХЕК за обект на стратегията за проучвателен мониторинг; изведените класификационни системи ще бъдат съгласувани след натрупване на достатъчно данни - несъответствията в оценките изведените класификационни системи по БЕК и ХМЕК ще бъдат съгласувани след натрупване на достатъчно данни - предстои развитие на методология за оценка и оценка на състоянието по ХМЕК за крайбрежните води 1. По отношение на източниците на въздействие: идентифицирани са нови източници на въздействие: интродукция на неместни видове; податливост на почвите към ерозия; 2. По отношение на оценката на състоянието: - проведен е мониторинг, развита е и е приложена система за оценка на състоянието по БЕК по типове ВТ, както следва: реки – макрофити, фитобентос, рибна фауна; използвани са допълнителни параметри за оценка на състоянието по макрозообентос езера - фитопланктон, макрофити, рибна фауна, макрозообентос - приложена е експертна оценка на състоянието по ХМЕК - развита и приложена е 5 степенна система за оценка на състоянието по ФХЕК по типове ВТ

Изключенията от екологичните цели са определени на база на “Ръководство за изключенията от екологичните цели” на CIS за РДВ, както и методологията, предоставена по Туининг проект BG 07 IB EN 01 “Укрепване на административния капацитет на органите за управление на водите в България за прилагане на икономическите инструменти при управление на водите в съответствие с РДВ”.На базата на изготвения анализ на антропогенното въздействие на повърхностните води, извършен след проведения мониторинг и експертно познаване на района, е определено състоянието на водите. Предвид наличната обстановка и сроковете за привеждане в съответствие на източниците на замърсяване съгласно действащата нормативна уредба и поетите от България ангажименти при преговорите за присъединяване към ЕС, са определени водните тела, за които съществува риск за непостигане на целта за добро екологично състояние.Имайки предвид текущото състояние и източниците на въздействие, е направена преценка дали предложените мерки ще доведат до подобряване на състоянието до 2015 г., с отчитане на сроковете за изпълнението на тези мерки. В случай, че това е преценено като неизпълнимо (природни условия, технически или социални причини), срокът за постигане на целите е определен за 2021 г. При аналогичен подход е определено отлагане на целите до 2027 г. - като природни причини за непостигане на целите са идентифицирани: подхранване от бедни на кислород подземни води; натрупване на големи количества биогени и специфични химични елементи в седиментите и тяхната динамика, като масовото им освобождаване предизвиква еутрофикация и влияе директно на дънните организми; спецификата на стоящите води обуславя слабата им самопречистваща способност; в периоди на засушаване количеството вода намалява, което увеличава концентрацията на замърсителите; установени исторически замърсявания с приоритетни и специфични вещества във водите и седимента; трансграничен характер на замърсяване на Черно море от р. Дунав; полузатвореният характер на циркулация, водещ до затруднен водообмен с окрити води и малка възможност за самопречистване; продължително време за възстановяване на БЕК, използвани за оценка на състоянието. - технически и социални причини - наличието на корекции затруднява процесите на самопречистване на реките, но премахването им не е целесъобразно предвид необходимостта от защита на населението в случаи на наводнения; ограничаването на дейностите, влияещи пряко върху факторите на средата е неприемливо от гледна точка на социалния ефект (морски трансопорт, пристанищна дейност, удълбочаване, ХТС). - несъразмерни разходи - за населени места под 2000 е.ж. без ПСОВ и канализация, за които е ясно, че няма да бъдат изградени преди 2015 г., са обосновани отлагания до 2021 и 2027 г. поради високата стойност на разходите и ниската им възвращаемост. При анализите и оценките е взет предвид и риска за неизпълнение на мерките в резултат от икономическата криза. На база на описания подход са определени следните срокове за постигане на целите в Плана: 2015 г. - 125 бр. водни тела 2021 г. - 15 бр. водни тела 2027 г. - 13 бр. водни тела За две от водните тела категория "крайбрежни морски води" състоянието е определено като "добро" на база само на един БЕК - макрозообентос. Очаква се прецизиране на състоянието към по-лошо след анализаране на останалите елементи за качество. Налична е информация за източниците н въздействие, вкл. р. Дунав и спецификата на теченията, което на експертна оценка обуславя вероятността целите да не бъдат постигнати до 2015 г. и поради тази причина срокът за постигането им е определен за 2021 г. Ръководство за изключенията от екологичните цели на CIS за РДВ. http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Туининг проект BG07IBEN01 "Укрепване на административния капацитет на органите за управление на водите в България за прилагане на икономическите инструменти при управление на водите, в съответствие с РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html