BG BG2000 BG2000 Black Sea Basin District В изпълнение на чл.3.от РДВ през 2005 г.са обособени 45 подземни водни тела на база на: геоложки особености, включително размера и вида на геоложките единици; хидрогеоложки характеристики, включитено хидравлична проводимост, порестост и ограниченост при наличие на данни за обекта; характеристика на повърхностните отложения в подхранващия водосбор; стратиграфска характеристика на колектора; взаимодействие на подземното водно тяло с повърхностни води и сухоземни екосистеми; използване на наличните данни за изчисляване на ресурса на водоносния хоризонт и подземното водно тяло; хидрохимичните данни за водите, включително антропогенния натиск и въздействие върху тях. Bодните тяла c koдове GW2G000K1J3040, GW2G000K1J3041 са обособени и по температура, съответно термоминерални води с температура >20ºС и студени води с температура <20ºС. В изпълнение на чл.5.1 и анекс ІІ от РДВ на тези водни тела беше извършено първоначално, като са спазени критериите посочени в т.2. на приложение ІІ от РДВ. Първоначално са определени: местоположението; границите и площта на подземните водни тела; видовете натиск, на който е подложено всяко водно тяло; източниците на замърсяване; общия характер на водовместващите скали; подземни води, от които зависят повърхностни водни екосистеми. При първоначалния преглед са определени 45 подземни водни тела за 7 основни водоносни хоризонти. Основната работна единица при подземните водни обекти е водното тяло. чл.3 и чл.5.1 и анекс ІІ от РДВ http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/directives/Directive_2000_60_BG.pdf Ammonium 0.41 mg/l 75 Groundwater body Ammonium 0.42 mg/l 75 Groundwater body Chloride 194.26 mg/l 75 Groundwater body Chloride 781.9 mg/l 75 Groundwater body Conductivity 1699.8 S m-1 75 Groundwater body Conductivity 1573.7 S m-1 75 Groundwater body Conductivity 3550 S m-1 75 Groundwater body Nitrates 38.09 mg/l 75 Groundwater body Nitrates 38.25 mg/l 75 Groundwater body Nitrates 38.41 mg/l 75 Groundwater body Nitrates 38.42 mg/l 75 Groundwater body Sulphate 174.8 mg/l 75 Groundwater body Sulphate 152.2 mg/l 75 Groundwater body Оценката извършено по проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води” се базира на: 1.утвърден статистически метод-регресивен - анализ на тенденцията във времеви периоди, по данните, получени от отделните мониторингови пунктове; 2. базови нива определени за периода 1995-2008 г. на съответния химически компонент; 3.сравняване на концентрацията на замърсяващите вещества с определените прагове на замърсяване; Извършена е оценка по пунктове и общо за ПВТ в риск. Фоновите нива са определени, въз основа на данни от: съществуващата мониторингова мрежа на басейново ниво и доклад "Оценка на естествения хидрохимичен фон на веществения състав на подземните води в България". Взаимодействието между фоновите стойности (BL) и праговите стойности (TV) е израз на формулата: при BL<CV то TV=BL+Kп*(TV-BL); при BL>CV то TV=BL; като CV(критериална стойност ) се използват единственно стойностите на концетрациите, дадени в Наредба 9 за качеството на водите използвани за питейно-битово водоснабдяване; Кп - прагов коефициент, който зависи от конкретните хидрогеоложки условия, естественната уязвимост на подземните води, степента на атропогенно замърсяване на водоносен хоризонт, важността на подземно водно тяло, като източник за питейно-битови води. Кп е в границите от 0,5 до 0,75. По-ниската стойност (0,50) е за подземните водни тела, които имат важно стопанско значение и са едиствен водоизточник за питейно-битови води. По-високата стойност (0,75) в останалите случаи и за тела в риск. За подземните водни тела определени в лошо състояние, като екологична цел е определена достигането на праговете стойности на замърсяване. Методиката, по която е извършена оценка на химическото състояние на подземните води е следната:оценка по най-строгите прагови стойности, определени при ползване подземните води за питейно-битово водоснабдяване (Наредба 9), тъй като 90% от подземните водни тела се ползват за питейно-битово водоснабдяване; обработка на мониторингова информация от три типа пунктове: тип 1 – актуални МП от мрежата за мониторинг на подземните води, която се администрира от ИАОС за периода 2004-2009 г.; тип 2 – МП, отпаднали от мрежата за мониторинг на подземните води, за които съществуват представителни данни в периода 1998 -2009 г.; тип 3 – МП на водоползвателите с издадени разрешителни за водовземане (собствен мониторинг) за периода 2004-2008 г. Оценка на химическото състояние на отделен мониторингов пункт въз основа на състоянието, определено по отделните показатели при следните условия: в случай, че по всички показатели състоянието е „добро”, МП се определя в „добро” състояние; в случай, че по един или повече показатели, състоянието е „лошо”, МП се определя в „лошо” състояние.Оценка на химическото състояние на ПВТ като цяло, е извършена чрез сравнение на т.н. релевантни стойности (РС) и праговите стойности (ПС) на отделните показателите за химическо състояние. Ако по всички показатели, състоянието е „добро”, ПВТ се определя в „добро” състояние. Ако по един или повече показатели, състоянието е „лошо”, ПВТ се определя в „лошо” състояние. В този случай се прави внимателен хидрогеоложки анализ на МП, които имат основната тежест ПВТ да бъде определено в „лошо” състояние. Ако се прецени, че тези МП не характеризират достатъчно представителен обем от ПВТ, същите са изключени от генералната оценка за състояние на ПВТ като цяло.От извършената оценка на химическото състояние на подземните водни тела са определени в лошо състояние 17 бр. ПВТ и в добро състояние 23 бр. ПВТ. Количественото състояние на подземните води е определено за всяко водно тяло, чрез сравняване на разрешеното водно количество по разрешителни за периода 2001-2009г. с разполагаемите ресурси. По този критерии няма индентифицирано ПВТ в лошо състояние.Не е направена оценка по водни нива и дебити, тъй като нямаме дастатъчно дълга (6 години) редица от данни. Програмата за количествен мониторинг стартира през 2007 г. За идентифициране тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители е извършена оценка на данни от програмата за химичното състояние(контролен и оперативен мониторинг) на подземните води и данни от програмите за собствен мониторинг по разрешителните за водоползване на водоизточници в района БД.Това е извършено по проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”. Резултатите от оценката по ПВТ е следната:1.установени са устойчиви положителни тенденции на нитрати над ПС във ПВТ с код: BG2G000000N044, BG2G000000N018, BG2G00000PG027 с известно отклонение на концентрациите от посоката през референтния период; 2. В ПВТ с код BG2G00000К2034 има силно изразена положителна тенденция на нитрати и манган с концентрации превишаващи ПС.За определяне на устойчивостта е необходима допълнителна информация. 3.Стойности на концентрациите на нитрати,амоний и манган са под 75% от ПС и не показващи положителна тенденция във ПВТ с код BG2G000000Q003 и BG2G000000Q004. За определяне на устойчивостта на отрицателната тенденция са необходими допълнителни наблюдения. No Началната точка за обръщане на посоката на тренда е точката, при която концентрацията на замърсяващото вещество достигне 75% от стандарта за качество или стойността на прага на замърсяване. На този етап не е извършено поради липса на данни. None Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”; автор: "Консорциум за интегрално управление на водите" http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Допълнителното характеризиране на водните тела е извършено по следните критерии: геоложките особености, включително размера и вида на геоложките единици; хидрогеоложки характеристики, включитено хидравлична проводимост, порестост и ограниченост при наличие на данни за обекта; характеристика на повърхностните отложения в подхранващия водосбор; стратиграфска характеристика на колектора; взаимодействие на подземното водно тяло с повърхностни води и сухоземни екосистеми; използване на наличните данни за изчисляване на ресурса на водоносния хоризонт и подземното водно тяло; хидрохимичните данни за водите, включително антропогенния натиск и въздействие върху тях. При допълнителното характеризиране на водните тела за целите на мониторинга, две тела от неогена в Североизточна България са обединени в едно, същото е положението и за малм-валанжа. Критериите за групиране на горецитираните водни тела са следните: достатъчно сходни по литоложки състав; достатъчно сходни по характеристиките на водоносния пласт; сходен тип колектор – съответно: карстово –поров и пукнатинно карстов; по въздействие и надежност на оценките на риска - установени са замърсявания с нитрати над 50 мг/л в неогена и чисти тела в малм-валанжа; прилежащи водни тела едно към друго.След групирането общия брой подземни водни тела е 43. Съгласно определената нова граница между БДДР и БДЧР на основание изменение на чл.152 от Закона за водите (ДВ Бр. 47 /2009 г.) и Заповед № 634 /18.09.09г., броя на подземните водни тела е променен както следва: две подземни водни тела се отнасят към БДДР; две подземни водни тела са групирани в ново водно тяло към БДЧР - водни тела с кодове: BG2G000000N015 и BG2G000000N016 са съседни, имат сходни характеристики по геолого-литоложки състав, хидрогеоложки данни -структура на водоносния хоризонт, хидравлични, филтрационните данни и проводимост и са подложени на идентични видове антропогенен натиск. На това основание са групирани в ново водно тяло с код BG2G000000N044 и наименование – Карстово –порови води в Североизточна и Средна Добруджа. В резултат на гореизложеното на територията на БДЧР са определени 40 водни тела в 7 водоносни хоризонта, както следва: Кватернерен водоносен хоризонт – 13 водни тела; Неогенски водоносен хоризонт – 9 водни тела; Палеогенски водоносен хоризонт – 4 водни тела; Горнокреден водоносен хоризонт – 6 водни тела; Долнокреден водоносен хоризонт– 4 водни тела; Малм – валанжински водоносен хоризонт – 2 водни тела; Юрскотриаски и палеозой – протерозой водоносни хоризонти - 2 водни тела. ПУРБ http://www.bsbd.org/v2/bg/BSPLAN2009.html BG2000 Значителни точкови източници на замърсяване са: директно заустване на промишлени или битови отпадъчни води; депа за отпадъци, изградени съгласно европейските изисквания.При направения преглед на значителните точкови източници на замърсяване - директно заустване на промишлени или битови отпадъчни води и депа за отпадъци, изградени съгласно европейските изисквания, понастоящем не се установи конкретно негативно въздействие на замърсяване върху подземните води. Guidance Document №18 към Директива 2006/118/ЕС http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:372:0019:0019:EN:PDF Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”; автор: "Консорциум за интегрално управление на водите" http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Значителни дифузни източници на замърсявяне са: селскостопанските дейности свързани с прилагане на торове и препарати за растителна защита; селища без изградена канализационна система, респ. ПСОВ; депата за отпадъци не отговарящи на европейските изисквания – нерегламентирани и не изолирани; населени места без или с частично изградени канализационни сметища; течове от канализации. Антропогенното въздействие върху подземните води в Черноморския басейнов район е извършена на база на налична информация от данни: предимно от проведения контролен и оперативен мониторинг на подземните води за периода 2007 - 2009 г.; физико-химични от собствения мониторинг на подземните води, предимно от “В и К “ дружествата и други за периода 2007– 2008 г.; разрешителни по Закона за водите и комплексни разрешителни по Закона за опазване на околната среда; анализи от собствен мониторинг и контролна дейност във връзка с водоползване на подземни води; информационни карти за депа за отпадъци; експертна оценка за въздействието на депата за отпадъци върху повърхностните и подземните води; проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”; данни за ползването на земите - от CORINE land cover, 2000; годишни отчети за 2005 г. - 2007 г. на Регионалните служби за растителна защита – данни за прилаганите препарати за растителна защита и торове. Анализът на настоящото състояние на подземните води, е извършен по водни тела, в зависимост от определеното състояние в мониторинговите пунктове. Приложение II т. 1.4 и т. 1.5 на РДВ http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/directives/Directive_2000_60_BG.pdf Ръководство № 3 „Aнализ на антропогенния натиск и въздействие”, разработено от РГ IMRESS на ЕК, в рамките на Общата стратегия за прилагане на РДВ http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”; автор: "Консорциум за интегрално управление на водите" http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html При направения преглед на количественото състояние на подземните води не е установено пречишаване на разрешеното водно количество над разполагаемите ресурси На територията на БДЧР нямаме изкуствено подхранване. При прегледа на антропогенното въздействие са установени пунктове със съдържание на хлориди над СК . За установяване на морска интрузия в количествения мониторинг са включени пунктове за едновременно наблюдение на водно ниво и пробонабиране с изследване на показателите електропроводимост, хлориди и сулфати. Необходим e по- голям период от време на наблюдение до 2015 г(в рамките на ПУРБ) във връзка с анализирането и установяването й, тъй-като: 1. Не е установена вариацията в дължината на „солевия клин” в засегнатия район от морска интрузия, съобразно влиянието на: - колебанията в нивата на пресните подземни води; - колебанията на морското ниво - стойностите на валежите. - влиянието на засушаванията. Вследствие на горецитираното не е определена каква част от ПВТ е засегната от интрузията.Причина за това е краткия период на наблюдение. 2. Не достатъчен е периода на анализ на показателите електропроводимост, сулфати, хлориди (данните са само за две години за 2008-2009 г.) 3. В някой райони на морска интрузия няма други водоизточници в експлоатация и това води до застой на подземните води и натрупване на голямо количество хлориди в тях, вследствие на което в много случаи анализите от пробонабирането са еднакви през различните сезони т.е. нереални. Guidance Document №18 към Директива 2006/118/ЕС http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:372:0019:0019:EN:PDF При прегледа на антропогенното въздействие не е установен. Основното влияние върху изменение на химическия състав на подземните води имат дифузните източници на замърсяване.Значителното им влияние върху подземните води е установено във водоносни хоризонти и съответно в подземни водни тела – незащитени, открити, уязвими на проникване на повърхностни замърсители водоносни хоризонти или покрити с отложения с висока водопропускливост с вертикална и хоризонтална филтрация. Това са водни тела от кватернерния, неогенския, горнокредния и долнокредния водоносни хоризонти. При оценка на замърсяването от дифузни източници е използвана информация за: земното покритие от Corine Land Cover, 2002 г., депата за отпадъци не отговарящи на европейските изисквания - нерегламентирани и неизолирани и селища без изградена канализационна система, респ. ПСОВ.С най-голямо значение за замърсяването на подземните води от дифузни източници са селскостопанските дейности (земеделие и животновъдство) и населени места без канализация. Те емитират предимно нитрати и амоний. Развитието на земеделието, като отглеждане на монокултури и прилагането на изкуствени азотни торови в близкото минало, предизвиква отрицателни промени в състава на почвата и съответно на водите. Развитие на частните стопанства през последните години - зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство и използването на торове за по високи добиви увеличи постъпването на замърсители във ВХ. Вследствие на интензивни валежи, посредством дифузия, азотните съединения достигат до първия водоносен хоризонт. Друг съществен замърсител на подземните води са животновъдните ферми (свиневъдство, говедовъдство и птицевъдство) и се дължи на депониране на отпадъчни продукти (твърд и течен тор) от животновъдството в близост до фермите и неефективно действащи пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от животновъдни ферми. Сериозен източник на замърсители са селищни депа за отпадъци, които не отговарят на съвременните санитарно-хигиенни норми. При валежи инфилтратът прониква чрез просмукване в подземните води. Установени са замърсявания от дифузни източници и съответно определени в лошо състояние 14 бр. ПВТ със следните показатели по ПВТ: с NO3 ПВТ с кодове-BG2G000000Q003, BG2G000000Q007, BG2G000000N044, BG2G000000N018, BG2G00000PG027, BG2G000К1HB036; с NO3 и NН4 ПВТ с кодове- BG2G000000Q004, BG2G000К1HB037, BG2G000К1hb038; с NН4 ПВТ с код BG2G00000К2030; с NO3 и РО4 – ПВТ с кодове: BG2G000000Q005 и BG2G00000К2034; с РО4 - ПВТ с кодове - BG2G000000Q009 и BG2G000000Q025.

Няма представителна редица от данни в мониторинговите пунктове за определяне на тренда на следните ПВТ в лошо състояние: BG2G000000Q002,BG2G000000Q005,BG2G000000Q007,BG2G000000Q008, BG2G000000Q009; Необходима допълнителна информация(данни за нитрати, амоний и манган)за определяне на устойчивостта на тренда в пунктове в следните ПВТ:BG2G000К1HB036,BG2G000К1HB037 и BG2G000К1HB038; Не са реално измерени преобладаващия брой стойности на тежките метали: олово, кадмий,арсен,живак,мед,цинк, никел и хром , а са дадени като граници на откриваемост. Извършена е допълнителна характеристика на ПВТ и групирането им в 40 ПВТ. Разработване, прилагане и изпълнение на програми за количествен, контролен и оперативен мониторинг. Въз основа на анализ на изпълнения мониторинг за периода 2004-2006 г. определяне на ПВТ в риск и не в риск. Анализ на данните за периода 2007-2009 г определяне на ПВТ в добро и лошо състояние. Определяне на фонови стойности(ФС) и прагови стойности(ПС). Анализ на данните за периода 2007-2009 г чрез сравняване на ПС и определяне на ПВТ в добро и лошо състояние. Определяне на тренда на телата определени в риск. В програмите за мониторинг през следващия ПУРБ е предвидено наблюдение на: тежки метали - олово, кадмий,арсен,живак,мед,цинк, никел и хром във всички ПВТ; на ПВТ по показатели за които е необходима допълнителна информация или редица от данни . Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”; автор: "Консорциум за интегрално управление на водите" http://www.moew.government.bg/recent_doc/legislation/water/bg/directives/Directive_2000_60_BG.pdf

Идентифицирани са следните причини за непостигане на на добро състояние на някои подземни водни тела до 2015 г.: І. Естественни предпоставки: взаимодействие на ПВТ с реката; ВХ е изграден от алувиални отложения с висока водопропускливост - чакъли, пясъци и песъчливи глини (BG2G000000Q003, BG2G000000Q004, BG2G000000Q005, BG2G000000Q007, BG2G000000Q008, BG2G000000Q009, BG2G000000Q0014), Подхранване, изключително от валежи и повърхностно течащи временни потоци.; ВХ е покрит с отложения с висока водопропускливост (BG2G000000N018, BG2G000000N044, BG2G000000N025, BG2G00000PG027, BG2G00000К2030); незащитен, открит ВХ, уязвим на проникване на повърхностни замърсители (BG2G00000К2034, BG2G000К1HB036, BG2G000К1HB037). Фактора разреждане не действа в този водоносен хоризонт, тъй като липсват повърхностни води с постоянен отток Невъзможност за самопречистване на подземните води поради дълбочинното им залягане (водонаситената част е от 20 до 60м) ІІ. Повишеното съдържание на замърсителите в подземните води се дължи на дифузни източници: 1. просмукване на замърсители при взаимодействие с реката; 2. развито земеделие, неконтролируемо и интензивно азотно торене през 80-90 -те години на миналия век; 3. задържане и увеличаване на нитратите през последните години с развитие на частното селско стопанство; 4. депониране на отпадъчни продукти (твърд и течен тор) от животновъдство в близост до фермите и неефективно действащи пречиствателни съоръжения от животновъдни ферми; 5. липса на защитни екрани при селищните депа за отпадъци и вследствие на обилни валежи и добра пропусквателна способност на покриващия слой, в резултат на което замърсителите сравнително бързо достигат до подземните води; 6. наличие на селища без ПСОВ. ІІІ. Разходите за прилагането на технологии за очистване на ВТ са непропорционално високи. Срок за постигане на добро състояние:1. 2021г. - BG2G000000Q003, BG2G000000Q004, BG2G000000Q005, BG2G000000Q007, BG2G000000Q008, BG2G000000Q009, BG2G000000Q0014, BG2G000000N018, BG2G000000N025, BG2G00000PG027, BG2G00000К2030 2. 2027г. - BG2G00000К2034, BG2G000К1HB036, BG2G000К1HB037, BG2G000000N044 None Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води”; автор: "Консорциум за интегрално управление на водите" http://www.bsbd.org/v2/bg/WISEdocuments.html