BG BG4000 4000 West Aegean River Basin District Територията на Западнобеломорския район се характеризира с разнообразни игеоложки и хидрогеоложки условия, обуславящи наличието на порови, карстови и пукнатинни и смесен тип водоносни хоризонти с различна водообилност. Подземните водни тела в Зса идентифицирани в зависимост от главните типове хидрогеоложки структури, хидрогеоложките системи и тяхното разположение в разреза. Главните типове хидрогеоложки структури и водоносни формации в Западнобеломорски район са: • Седиментни басейни с пластови порови води в кватернерните речни наслаги и частично, в неогенските, палеогенските и палеогенските - вулканогенни седиментни отложения на междупланинските котловинни басейни. • Хидрогеоложките системи ХГС (масиви) с пукнатинни води в донеогенските скални формации; • Карстовите системи в мезозойските карбонатни скали и докамбрийските мрамори При определяен на подземните водни тела са използвани следните критерии: местоположение, граници и площ на подземните водни тела; геоложки особености и възраст, тип на водоносния хоризонт и степен на водообилност, вид на седиментите и почви, покриващи водните тела в зоната на подхранването им, идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и повърхностни водни тела, с които подземните водни тела са свързани. Подземните водни тела в зависимост от типа на водоносния хоризонт са определени като порови, карстови или пукнатинни, като смесените типове водоносни хоризонти са отнесени към един от основните типове, в зависимост от основната им характеристика – порови, карстови и пукнатинни. Подземните водни тела по тип на водоносните хоризонти в зависимост от хидравличните условия по горнището им са безнапорни (открити) и напорни (закрити). За всяко подземно водно тяло е извършено характеризиране като е определена неговата площ, типа, характеристика на покриващите пластове в зоната на подхранване, литоложкия му строеж, средната дебелина на подземното водно тяло, средната водопроводимост и среден коефициент на филтрация. ПУРБ http://www.wabd.bg/bg/ Nitrates 50 mg/l 75 Groundwater body Прагови стойности са опредяни съгласно изискванията на Guidance Document № 18 към Директива 2006/118/ЕС и по методика, рпо следвната методика: 1.В качеството на критериални стойности (CV) се използват единствено стойностите на граничните концентрации на елементите за качество за водите предназначени за консумация от човека, (определени с Наредба №9 за качеството на водите предназначени за питейно битови-цели), тъй като в България с Наредба № 1 за проучване ползване и опазване на подземните води от замърсяване и влошаване като стандарти за качество на подземните води са приети концентрациите по директивата за питейните води (DWD). 2.Праговите стойности (TV) на замърсяване са изчислявани по формулите: (1) при BL < CV TV = BL + Kп *(CV – BL) (2) при BL ≥ CV TV = BL където: BL са фоновите стойности, а Kп – прагов коефициент ( 0 ≤ Kп ≤ 1). В частните случаи: при Kп = 0 се получава TV = BL, а при Kп = 1 се получава TV = CV. Изборът на Kп зависи от конкретните хидрогеоложки условия, уязвимостта на подземните водни тела към замърсяване, степента на замърсяването на водоносния хоризонт, важността на ПВТ като източник за питейно-битово водоснабдяване и др. За подземните водни тела в западнобеломорския район за басейново управление на водите не са установени замърсявания на подземните води, поради което не са определяни прагови стойности за концентрациите на замърсители. Извършено е при следната последователност: Стъпка 1. Определяне типа на водоносния хоризонт – напорен или безнапорен. Определянето след това се прави поотделно за напорните и безнапорните ВХ, като се отчитат особеностите на хидрогеохимичните условия в дълбочина. Стъпка 2. Според наличното ниво на познания и мониторингови данни за подземните води, чрез : Използване на собствени методи и опит т. В процеса на работа се установи, че определените по картографския метод фонови стойности не са достатъчно представителни, поради липса на фонови стойности за някои от показателите (нитрати, живак, амоний, проводимост), определени като задължителни за изчисляване на прагове, както и на такива, които са установени като замърсители (фосфати и хром) по данни от мониторинга. Получават се нереални фонови стойности за редица ПВТ, особено такива, привързани към по-дълбоко залягащи водоносни хоризонти. Използване на опростен метод за обработка на съществуващите химически анализи .фоновите стойности са преизчислени отново (въз основа на актуалните данни от мониторинга на ПВ в периода 1998 – 2008), като се използва методът на преселектиране на химическите анализи. При обработката на данните от мониторинговата информация се установи, че голяма част от анализите са без валиден йонен баланс – средно около 45 % . Отделно, валидните химически анализи с NO3 < 10 mg/l се оказаха около 20 % от всички налични анализи. Това намали съществено статистическата извадка и наложи групиране на ПВТ в отделни хидрогеоложки класове. Като краен резултат бяха определени фоновите стойности за отделните хидрогеоложки класове при 50-ти персентил (медиани) на статистическата извадка. Накрая, въз основа на получените фонови стойности, бяха изчислени праговите стойности за отделните хидрогеоложки класове при прагови коефициенти 0.75. За подземните водни тела в Pападнобеломорсикя район не са определени прагови стойности, тъй като не са установени превишения в концнтрациите на замърсяващите вещества, за които в националното законодателство (Наредба № 1 за проучване ползване и опазване на подземните води от замърсяване и влошаване) са определени стандарти за качество идентични със стандарта за качество на питейните води ((DWD) Оценката на химичното състояние е направена като първоначално е направена оценка на всеки представителен мониторингов пункт.Оценката на химичното състояние на подземните водните тела (ПВТ) е направена прави чрез сравнение на срадногодишните стойности на концентрациите на показателите с определените националното законодателство (Наредба № 1 за проучване ползване и опазване на подземните води от замърсяване и влошаване) са определени стандарти за качество идентични със стандарта за качество на питейните води ((DWD). Стойностите на показателите за всяко водно тяло са определени по следния начин: При един пункт в ПВТ – стойността се приема равна на срадногодишната стойност на показателя; При два пункта – средноаритметичното между срадногодишната стойност на показателя на показателите в двата мониторингови пункта (МП). При три и повече МП – стойността се приема равна на средноаритметичното между срадногодишната стойност на показателя във всички МП . Крайната оценка на химическото състояние на водното тяло се прави въз основа на състоянието, определено по отделните показатели: Ако по всички показатели състоянието е „добро”, тялото се определя в „добро” състояние. - Ако по един или повече показатели състоянието е „лошо”, ПВТ се определя в „лошо” състояние. За ПВТ в Заподнобеломорския район средногодишните стойности на всички показатели не превишават определените стандарти за качество на подземните води. Изключение прави ПВТ BG4G000000N011 в което в един от пунктовете за мониторинг през сухия сезон е установена повишена концентрация на нитрати (до 70-80 мг/л). Приложена е регламентираната в GWD (и Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води) и е извършено проучване при което е установено, че замърсяването е локално, засяга не повече от 10% от водното тяло. Изпълнени са условията : промените в електроповодимостта не показва привличане на солени или замърсени води; химичния състав показва, че няма привличане на солени и замърсени води и няма опасност от увреждане на свързаните с ПВТ повърхностни води и сухоземни екосистеми. Поради това посоченото водно тяло е определено в добро състояние. Оценката на количественото състояние на подземните водни тела (ПВТ) е извършена на база на тестове за съответствие за оценка на количественото състояние; класификационен тест; тест на водния баланс; тест на повърхностния воден отток и тест на сухоземните екосистеми, които зависят от подземните води. Определянето на количественото състояние на подземните водни тела е извършено като са сравнени разполагаемите ресурси на всяко ПВТ с разрешените за черпене водни количества и водните количества за кладенците за собствени потребности (общо черпене). Разполагаемия ресурс е определен като изчислените естествени ресурси (средномногогодишното подхранване на водното тяло) са намалени с необходими водни количества необходими за водните екосистеми, за водните тела за които е установена връзка с повърхностните води. Естествените ресурсе са изчислени по модула на подземния отток за подземното водно тяло и площта му. Използването на този подход е обусловено от факта, че към момента на извършване на оценките не е налична информация за проведения мониторинг на нивата и дебитите на подземните води, както и достоверна информация за черпените водни обеми. За подземните водни тела в западнобеломорския район за басейново управление на водите няма установени замърсявания и не е извършена такава оценка Не е извършена такава оценка Не е извършена такава оценка Не е установено въздействие от съществуващите замърсители върху състояниетона подземните води Не е извършвана координация по целите и оценките на състоянието на подземните водни тела. Предстои координация по отношение на определяне на трансграничните подземни ВТ. Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води” , изготвен при спазване принципите на РДВ и ръководствата за оценка на ЕС. http://www.wabd.bg/bg/ На територията на Западнобеломорския район за басейново управление на водите не са установени подземни водни тела в лошо състояние. По нататъшно характеризиране на подземните водни тела ще бъде извършено: За подземно водно тало BG4G000000N011 във връзка с потвърждаване на замърсяването с нитрати, установяване на източника на замърсяване и разширяване на програмата за мониторинг. Ще бъде извършено и допълнително характеризиране на подземните водни тела, в които концентрациите на показателите са близки до 60 % от определения стандарт за качество на подземните води и за които са установени натоварвания, които биха могли да доведат до въздействие и до влошаване на състоянието на подземните води. Допълнитлното характеризиране ще бъде извършено въз основа на анализ на резултатите от контролен и собствения мониторинг за химичното състояние на подземните води. За всички водни тела ще бъде извършено и допълнително характеризиране във връзка с оценката на количественото им състояние като се ползват данните от измервания на валежите, на нивата и на дебитите на подземните води. ПУРБ http://www.wabd.bg/bg/ Картата изобразява резултата от изчисленото състояние по балансов метод на бза на съпоставката между разполагаемия ресур и отнетите водни количества "Добро" състояние по нитрати е определено при сравняване на установените концентрации на нитрати и стандарта за качество определен в GWDлНе са установени превишения на стандарта за качество. Не са установени пестициди в подземните води Добро" състояние е определено при сравняване на установените концентрации на всички показатели и стандартите за качество на подземните води определени в Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води. Не са установени превишения на стандартите за качество. Не са определени Значителни точкови източници на замърсяване са: директно заустване на промишлени или битови отпадъчни води в повърхностни водни тела, които имат пряка хидравлична връзка с подземните води; депа за отпадъци и нерегламентирани сметища, индустриални площадки и ферми. В Западнобеломорския район не е налице пряко отвеждане на замърсители в подземните води. При направения преглед не се установи замърсяванена подземните води от точкови източвици, освен локалното замърсяване на подземно водно тяло BG4G000000N011, от селскостопански обект. ПУРБ http://www.wabd.bg/bg/ Значителни дифузни източници на замърсявяне са: селскостопанските дейности свързани с прилагане на торове и препарати за растителна защита; селища без изградена канализационна система и течове от канализации. Анализът на настоящето състояние на подземните води, все още не показва въздействие върху подземните води от тези източници. ПУРБ http://www.wabd.bg/bg/ Натоварването от черпене е оценено като 1. са взети предвид всички разрешени от компетентните органи водовземания, независимо от черпения воден обем. 2. са добавени и разрешените по силата на Закона за водите водовземания от кладенци за задоволяване на соствените потребности на гражданите (с дебит до 10 куб.м на ден, които се ползват основно през поливния сезон за напояване). Последните са приети като процент от разрешените водни обеми по т.1, тъй като не е събрана пълната информация за броя на кладенците за задоволяване на собствените потребности. ПУРБ http://www.wabd.bg/bg/ В Западнобеломорския район не се извършва изкуствено подхранване на подземните води В Западнобеломорския район няма интрузии на солени или замърсени води в подземните води Не са установени други типове натоварване Оценката е извършена експертно чрез съпоставяне на данните от мониторинга. Не са установени въздействия в резултат от идентифицираното натоварване. Само в един локален участък от водно тяло е установено въздействие от селскостопански източник, в резултат на което е повишена концентрацията на нитрати в част от водното тяло, не по-голяма от около 10% от площта му.

1. Няма представителна редица от данни в мониторинговите пунктове (има такава само за единствени пунктове в ограничен брой ПВТ). 2.Не са достатъчно изяснени връзките и посоките на взаимодействие между повърхностните и подземните води и връзка със зависимите от тях екосистеми. 3.Има непълноти и по отношение на определяне на зоните за подхранване. 4.Недостатъчно данни за нива на подземните води и тяхното изменение. 1.Извършено е ново определяне на подземните водни тела, като са определени като такивва и по слабообилни водоносни хоризонти, а в някои случаи групиране или разделяне на ВТ в зависимост от допълнително събрани данни за тях по отношение на тяхната структура и степен на замърсеност. 2. Части от водните тела разположени на територитята на повече от един район за басейново управление са присъединени към по-подходящия район 3.Изготвени и изпълнени са програми за количествен и контролен мониторинг на подземни води в съответствие с чл.8 на РДВ, като е събрана допълнително информация за състоянието. 4.Извършена е оценка на състоянието по данни, събрани в периода 2007-2008 год (от актуални МП от националната мрежа за мониторинг на подземните води, която се администрира от ИАОС и МП, отпаднали от националната мрежа за мониторинг на подземните води, за които съществуват представителни данни) 1. Проучване за оценка на влиянието на индустрията и селското стопанство 2.Определяне на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води (ако бъдат установени такива) 3.Проучване за определяне на връзките и посоките навзаимодействие между подземните ВТ и повърхностните води и екосистеми. 4.Определяне на зоните на подхранване на подземните води. 5.Изследване на нивата на подземните води и тяхното сезонно колебание и прецезиране на оценката на количественото състоние. Проект по ОПОС дейност „Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на квалификационна система за химическото състояние на подзeмните води” и ПУРБ http://www.wabd.bg/bg/

подземните водни тела в западнобеломорския район са в добро състояние, което не налага определянето на изключения подземните водни тела в западнобеломорския район са в добро състояние, което не налага определянето на изключения Не е извършена